Писмо до един българин

Новината е, че известният американски режисьор с български корени Тед Кочев ще дойде в у нас през март, за да участва в „София филм фест“. Осемдесет и четири годишният режисьор на Рамбо: „Първа кръв“ и носител на „Златна мечка“ е роден в Торонто в семейството на български емигранти. Самият той казва за себе си: Аз съм българин и винаги съм се чувствал така. Израснал съм в българско семейство, макар далеч от България. Покрай новината, че Тед Кочев ще ни посети стана ясно, че той вече кандидатства за българско гражданство и е започнал да опреснява българския си език.
Не че не ми стана драго от тази новина. Представяте ли си, наследник на българи, дето през глава са бягали далеч оттук и са се търкулнали чак в Торонто, сега иска да получи българско гражданство. Това значи, че има надежда за наследниците на тези дето сега масово напускат страната ни – и те след няколко десетки години ще искат да уважат България, дето я носили били в сърцето си.
Не искам да бъркам в душата на г-н Кочев по отношение на романтиката, която го е обзела, но му се чудя на мерака да има български паспорт. И тъй като все още опреснява българския си, така да се каже, едва ли ще седне да чете нашенски вестници и да гледа нашенска телевизии, че да види в каква каша иска да се забърка. Та се чудя как сбито и без грубости да се обърна към него и да му разкажа какво става в страната на родителите му, която някога са напуснали.