Просто като фасул. Ама не съвсем!

Снимка: Венета Николова
„Боб ядат и все се мислят за по-умни един от друг.“ Въпреки шумно декларираната си любов към фасула, за да стигне нашият народен гений до тази поговорка, много от така наречената „първа бобена вода“ е трябвало да бъде изхвърлена, за да се стигне не само до обичаните от българина бобена чорба и яхния, но и до много други ястия – като например хляба, кафето и тортата от боб, които правят в Родопите. Или – да речем, рибата със зрял фасул, която се приготвя в някои други части на Българско като курбан на деня на Свети Архангел Михаил.

Във време, в което жизнеспособността на планетата и човечеството са изправени пред гранични изпитания, ООН обяви 2016 г. за Международна година не само на издръжливата, неуморна камила, но и на варивата, без които малцина могат да си представят своето оцеляване – повод да последваме историка Стефан Дечев от Югозападния университет „Неофит Рилски“ и етнографа Ани Кирилова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН по тайнствените пътища на фасула в нашата народопсихология след проникването му на Балканите, довели доста късно до издигането му в ранг на храна, символ на нашенския селски бит след папудата, баклата, дори нахута и лещата.
Възможност да узнаем и много други интересни неща за съучастието на боба (а може би по-скоро – баклата) в раждането на прякора на църковния певец и композитор Йоан Кукузел, за прочутата гадателска практика с 41 бобени зърна.
• 360 градуса: диетоложката проф. Донка Байкова със своя разказ за недооценяваните качества на фасула, лещата, граха, нахута, соята.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!