И камилата, и камиларят

Една арабска поговорка гласи: „Камилата яде бодли, а носи злато.“ Друга съветва: „Ако се влюбваш, нека е красива; ако ще крадеш, кради камила.“ Това са само две от многото крилати фрази, превърнали в главен герой на народната мъдрост едно преживно животно, които бедуините, обичат да повтарят, без да бъдат подканяни. По обясними причини: без „кораба на пустинята“, както още го наричат, милиони хора на планетата ни въобще не могат да си представят самия живот, тъй като няма как да оцелеят в екстремните условия, с които са свързали от векове своето битие. За тях камилата е основен транспорт, ценна храна, скъп ресурс на вълна и кожа, мерило за зестра, кръвнина и въобще за богатство, разменна валута и курбан за жертвоприношение, а отгоре на всичко „джамач“, тоест „прекрасна“ – неслучайно урината й се използва в местната козметика. За съжаление, вече се наложи тя да бъде вписана като критично застрашен животински вид в Червената книга. Случи се малко преди в Дубай да се появи първият неин клонинг, назован „Инджаз“ или другояче казано – „Достижение“. За да насочи вниманието на всички към тези тревожни факти, ООН обяви 2016 година за Международна година на камилата – повод да потърсим от зоолога Марио Лангуров отговор на въпроса с какво остава уникално до ден днешен това чифтокопитно животно в голямото семейство на бозайниците.
• 360 градуса: арабистът Стоян Доклев за символиката, ритуалите и вярванията, свързани с камилата като свещено животно в исляма и арабската култура – възможност да узнаем как от съобразителността на един източен пълководец, успял да убеди своя цар, че на грешната ни земя се срещат камили, които могат да говорят, се е родила прочутата максима „Я камилата, я камиларя!“. Кой знае дали пък наистина не е така – камилата всичко може, даже и да плюе?!