Когато две велики сили си развалят отношенията, най-често от това страдат по-малките държави. Това е перифраза на една много цветиста и трудно преводима българска народна поговорка. Ще се окаже ли тя вярна по отношение на България при избухналия остър конфликт между враждувалите и воювали в продължение на векове, но до вчера по-близки от братя, Русия и Турция или ще излезе вярна друга българска поговорка, че риба най-добре се лови в мътна вода? Казано на езика на ежедневието – може ли България да спечели нещо от турско-руската криза или и по-скоро ще пострада от срива на икономическите отношения между двете съседни страни?
Трудно е да се даде еднозначен отговор. България не е в състояние да предложи на огромния руски пазар всички внасяни до този момент турски стоки, вкл. и хранителни, които, както изглежда, ще пострадат най-бързо и най-осезаемо от рестрикциите на Москва. Българското земеделие не предлага например цитрусови плодове, тук не се отглеждат целогодишно в огромни количества пресни плодове и зеленчуци. Вярно, консервната промишленост може да разчита на по-светли руски перспективи, въпросът е дали българските консервни фабрики имат готовност да реагират в момента или ще трябва да изчакат новата реколта. А дотогава току виж паднали и руските санкции срещу хранителните стоки от ЕС.
Ограниченията на Москва ще засегнат и руския внос на текстил от Турция, която е световен лидер в това отношение. България също е с отлични позиции в този сектор и нашият бизнес трябва експресно да се опита да се качи на руския влак, вместо сваления турски пасажер. България може да спечели нови позиции и на турския енергиен пазар, след като руснаците замразиха строителството там на нова атомна електроцентрала. Колкото и да е зле финансово българската енергетика, в страната се произвежда предостатъчно ток и България постоянно изнася електроенергия, най-вече за съседните страни. Провалът на този енергиен проект в Турция със сигурност вещае добри времена за българския електроизнос. В списъка на потенциалните възможности за българската икономика, които внезапно разкри руско-турският конфликт, може спокойно да се включи и туризмът. По вътрешноруски причини и заради Украйна, руските туристи напоследък чувствително намаляха почти във всички европейски страни, вкл. и в Турция, и в България. Но все пак си остават едни от най-желаните и едни от най-многобройните. Категоричното вето на президента Путин върху пътуванията на руснаците в Турция няма как да не бъде посрещнато с потриване на ръце от българския туристически сектор, който не загуби и минута, за да разбере, че това е идеалният момент да се опита да се намести на освободилото се място и да докара по нашите черноморски курорти през лятото поне част от руснаците, които иначе са искали да идат на море в Турция.
Актуална в известен смисъл става и темата за толкова лелеяния от българските управляващи прословут газов европейски хъб на брега на Черно море около Варна. Сега повече от всякога е почти сигурно, че недолюбвания от София и на практика заменил проваления български проект газопровод Турски поток от Русия през Турция до Гърция и цяла Европа, няма да види бял свят. Нито ще има газов хъб на турско-гръцката граница, просто защото този хъб няма да има какво да разпределя. А с ускореното строителство на връзките на България с газовите системи на съседните страни, както и с очакваните собствени залежи на газ, България вече доста по-реалистично може да подхранва газовите си амбиции за разпределителен център на синьо гориво за Централна и Западна Европа.
Всяко зло за добро, гласи трета българска поговорка. Има доста причини да се доверим на тази мъдрост, но в наши дни абсолютни и вечни истини няма. Още повече, че един евентуално задълбочаващ се конфликт на Русия с най-мощната и най-важната от икономическа гледна точка съседна страна на България, не може да не носи реални заплахи, които да изтрият със замах при неблагоприятно стечение на обстоятелствата, всички потенциални ползи за страната.