„Историята на един град”, в която нито един градоначилник не би искал да се разпознае

Автор на оформлението на книгата - професор Виктор Паунов

Дали в своята книга „Историята на един град” руският писател и вицегубернатор М. Е. Салтиков-Шчедрин е имал предвид всеки град - отговорът е в ръцете на самокритичните граждани-читатели. Но има нещо в ироничната „летопис” на управлението в град Глупов, което ни кара да се молим и да се надяваме, че това населено място е само резултат от талантливото въображение на автора. И че тази мащабна многопластова метафора на бюрокрацията не е напуснала нито границите на Руската империя, нито 19 век.

„…из Устава за добросърдечието на градския управник:

Всеки градски управник трябва да е добросърдечен…

Управителят на града трябва да помни, че само със строгост, па била тя и стократно права, не може нито да утоли хорския глад, нито да облече хорската голота…

Всеки градски управник, който вижда, че даден гражданин се занимава с работата си, да го остави да продължи безпрепятствено…

Да помни градският управник, че славата на Руската империя краси и хазната пълни не друг, а гражданинът…

Ако някой гражданин не носи дарове, всемерно да се проучи коя е причината за това не носене…

Никому да не се пречи да яде и да пие…

Просвещението да се внедрява с умереност, като по възможност се избягва кръвопролитие…“ „Историята на един град




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!