Цветя за рок легендите на прехода

„Ахат“, „Ревю“, „Контрол“, „Джендема“, „Нова генерация“, „Конкурент“ „Атлас“, „Клас“, „Субдибула“ и още, и още, и още… Песните на тези групи бяха част от живота на много българи в смутните времена на Прехода. Те не бяха стандартни, култивирани цветя. По-скоро влизаха в категорията на бурените. Саморасляци. Диви и естествени. Ярки и предизвикателни. Дразнещи. Непоносимо дразнещи всеки, който бе научен, трениран и обречен да живее в точно определената му леха, – пише в увода на антологията „Цветя от края на 80-те“ един от авторите й Румен Янев. Изключителната книга беше представена преди дни в рамките на традиционния ХХ Салон на изкуствата в клуб „Студио 5“ в НДК и се превърна в рок купон с участие на легендарни български рок групи и музиканти.

Издател и редактор на книгата е Доротея Монова, която през 1987 година бе една от създателите на списание „РИТЪМ“ – първото младежко издание от годините на тоталитаризма, което дава трибуна на неформалните младежки рок групи в България.

Така в първата цялостна история на BG рока от края на 80-те, обозначен от авторите терминологично като Второто българско рок поколение, се побраха над 200 култови текста и 270 снимки. Това са разкази, стихове, интервюта и спомени на хора,активни участници в онзи динамичен, наситен с интересни и преломни събития период, наречен „българския преход“. Но кои бяха тези цветя? По думите на Доротея,  това са всички онези момчета и момичета с китари, сътворили контракултурата, която категорично и до ден днешен измива лицето на българската култура, така и не родила своя Вацлав Хавел. И още:

Ще зазвучи ли българският рок пак толкова силно, както през 80-те?

Водещият на презентацията на книгата и фронтмен на групата „Субдибула“ Венци Дреников каза нещо не много лицеприятно, а именно, че рокът ще стане модерен отново, когато ние разберем, че не сме постигнали свободата си и когато отново започнем да предявяваме  претенциите си към обществото за това, за което не можахме да се преборим. В края на 1989 година висшестоящите погледнаха изключително благосклонно на идеята да се отърват от нас, да ни върнат свободата, вероятно бидейки наясно, че няма къде да се денем с нея. Парадоксално, но факт – с рухването на социализма, рухнаха и романтичните идеали, илюзиите свършиха и нагазихме здраво в комерса. Но това не е моята история и аз нито имам сили, нито искам да я разказвам.