Една великолепно издадена книга – „Съновидение за св.Борис I”, ни връща към драматичния IХ век от българското Средновековие. Тя излиза в дните, когато отбелязваме 1150 години от покръстването на България при княз Борис I. Автор на изданието е известният сценарист, писател и общественик Анжел Вагенщайн. Книгата се чете на един дъх. Една от причините за това е, че той често се обръща директно към читателя с „виж” и „чуй”. „Чуй сега, братко мой: ще ти разкажа съня си за Бориса, ще ти го изпея, ще ти го изплача.” И така, увличайки те в историята, няма как да се откъснеш от епичния сюжет, от богатия старинен език, от героите и сцените, пресъздадени ярко и с драматизъм.
Княз Борис I не се слави с победи на бойното поле. Но, за сметка на това, има ясна визия за държавата си: „И най-лошият мир по-добър е за нас от най-добрата война. Трябва ни мир – траен, дълговечен и добър, за да съградя каквото съм намислил” – казва той в книгата. А замисълът му е да обедини българите и славяните, кланящи се на езически богове, в християнска държава с единна писменост. Това предизвиква съпротивата на 52 боляри, чиито родове са избити. Сурово се разправил Борис I и с първородния си син Владимир Расате, който, след като седнал на трона, решил да върне езичеството. Расате бил ослепен и хвърлен в тъмница.
Тази книга на Вагенщайн показва за пореден път неговата удивителна способност да се превъплъщава в различни исторически времена и състояния – каза на премиерата на изданието поетът и писателят Иван Гранитски. – Езикът е изключително адекватен на епохата на Борис. Зад тази външна лекота на словото и плътния, богат на образи и на сравнения език, се крият едно изключително усилие и много исторически знания… Княз Борис І е величава и трагична фигура, която извършва покръстването на българите и с това предопределя бъдещата съдба на нашите предци. Той е най-важният наш държавен ръководител, благодарение на когото ние сме оцелели.
Ето и мнението на Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели:
Ролята на Борис І за българската история е от изключителна значимост, защото той преодолява езичеството и на картата на Средновековна Европа заблестява с пълния си блясък най-голямата тогава и мощна държава, която при престолонаследника Симеон ще придобие още по-големи висоти и по-необятни ширини – от Черно море до Адриатика, от Карпатите и Трансилвания до Хърватско и до стените на Константинопол. „Съновидение за св. Борис І” не е единствената литературна творба, посветена на онова страшно и велико време, но със сигурност е най-поетичната, макар и неподредена в хекзаметър и в стройни куплети. Тук словото е дълбоко лирично, защото се ражда от глъбините на сърцето, от обич и респект към славното минало на българина.
В книгата си Анжел Вагенщайн разказва и за учениците на Светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост и съпокровители на Европа. Приемайки техните възпитаници в държавата си, княз Борис създава две книжовни школи: Плисковско-Преславската и Охридската, които ще дадат богати духовни плодове. В тях през годините се обучават свещеници за проповед на Божието слово, превеждат се богослужебните книги, създават се оригинални творби. Новата писменост и сътворената на нея книжнина се разпространява сред редица други народи.
Ще добавим, че по текста, който сега за пръв път излиза в книга, преди 30 години е заснет филмът „Борис І”. Режисьор на лентата е Борислав Шаралиев, в ролята на княза е Стефан Данаилов.
Снимка: БГНЕС