Магистрални перспективи

С двойствени чувства изслушах новините от срещата на Бойко Борисов с младежите от ГЕРБ във Варна. По време на срещата премиерът изчислил, че парите за три магистрали са потънали в КТБ.
От една страна си казах:
Тюх, да му се невиди, инфраструктурата ни закъса още повече.
От друга страна, лошото и вечно недоволното в мен ме ръчкаше и повтаряше:
Хе-хе, ама това е добре, щото как щяхме да ги обгрижваме тези „още три магистрали".
Това, „лошото и вечно недоволното в мен”, преди време, беше прочело някъде, че започва ремонт на най-увредените участъци от магистралите „Тракия” и Хемус”, заради което в следващите месеци скоростта на движение по тези участъци ще бъде ограничена до 90 км/ч.
Веднага си казах:
Сбогом, бързо пътуване от София до морето, кой знае докога.
И друго си казах:
Какво ще е това строителство на магистрали, с които трябва да се гордеем, щом те не са обезопасени от наводнения и свлачища?
И веднага се сетих, че пак бях чела някъде за магистрала „Струма” и магистрала „Люлин”, дето на едната свлачищата причинили пукнатини, а на другата затрупали едното платно. Голяма работа се отвори на Агенция „Пътна инфраструктура” с тези магистрали и най-вече с тяхното поддържане, дето се казва, из основи.