Цената на външния дълг може да се увеличи заради политическите скандали около ратификацията на договорите с банките, прогнозира пред "Хоризонт" икономистът Георги Стоев. По думите му забавянето в краткосрочен план няма да доведе до ликвидна криза у нас, но със сигурност ще промени плановете на финансовото министерство как да обслужваме предстоящите падежи. През май трябва да бъде погасен заемът от 1,5 млрд. евро, който страната ни пое, за да осигури ресурс за изплащането на гарантираните суми в Корпоративна търговска банка.
Тази година в бюджета е записано, че можем да поемем общо нов дълг от външните пазари от 6,9 млрд. лева. Те са част от общия външен дълг от 16 млрд. лева за три години, за който договорите с банките - дилъри предизвикаха скандал в парламента. Предварителните планове на финансовото министерство тази година бяха за две емисии на външните пазари - първата преди средата на годината, а втората - във второто полугодие. Икономистът Георги Стоев:
Българският финансов сектор може да поеме все пак малка част от това, което е предвидено в тригодишната програма за управление на дълга. Така че по-скоро бих казал малко време може да се купи и да се осигури някакво мостово финансиране на ликвидност, но не и да се разчита на вътрешни ресурси, за да се рефинансира този дълг.
Принципно мостовият заем е по-скъп, като в края на миналата година това бе единствената възможност за осигуряване на ресурс за изплащането на влоговете от КТБ. Осигуряването на ресурс от българския пазар - т.е. чрез емисии на държавни ценни книжа, е възможно, но ограничено като обем. Освен това забавянето на ратификациите, съответно на поемането на част от новия външен дълг до средата на годината, може да повлияе на цената му в бъдеще:
В момента сме в ситуация, в която глобално лихвите падат и можем да разчитаме на по-добри условия за българския външен дълг от настоящите. Така че, да, възможно е да има политически фактори, които да окажат такова влияние върху лихвите.
От финансовото министерство заявиха за "Хоризонт", че може да се пусне дългове емисия на външните пазари само ако имат разрешение от парламента.
Цифровизацията на икономиката и иновациите в индустрията няма да засегнат работните места. Това обяви еврокомисарят по вътрешния пазар, промишлеността и предприемачеството Елжбета Биенковска : Не знаем какво ще се случи след 10-15 години и не знаем какви професии ще се появят или изчезнат. Затова е важно какви умения притежават хората или..