Там бях закърмен с истинското фолклорно изкуство, както и в детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Изворче”, където работех от основаването му през 1961 г. – разказва Михаил Йорданов. – От два професионални пътя в живота си, избрах онзи който ми беше по сърце и затова съм много щастлив. Още в прогимназията си спомням първите срещи с изтъкнати изпълнители. Народната музика е наситена с такъв мощен заряд, че човек не може да не бъде покорен от нейната сила. Държавният ансамбъл „Филип Кутев” беше създаден именно от хора, които носеха магията на фолклорното изкуство в себе си.
За жалост Михаил Йорданов не успя да посрещне своята 90-годишнина – музикантът ни напусна това лято, но остави на идните поколения стотици обработки на народни песни, инструментални и ансамблови пиеси, танцова музика. Малцина знаят, че по образование той е архитект. Успоредно с подготвянето на дипломната си работа свирел в различни заведения. От голяма полза бил опитът, натрупан в прочутия Софийски мандолинен квартет към тогавашното Радио София. Така един ден младият студент получава предложение да се яви на конкурса, организиран от Ансамбъла за народни песни и танци, който преминава успешно. Това слага начало на творческия път на Михаил Йорданов. Заедно със свои колеги по инициатива на Филип Кутев той започва своята педагогическа дейност в първия детско-юношески ансамбъл – „Изворче”. В интервю, съхранено в „Златния фонд”на БНР музикантът си спомня думите на големия фолклорист и композитор:
Каза ни: „Това дело, ако не премине в ръцете на децата, то ще загине. Там е бъдещото.” Колко прозорливо той е видял развитието на фолклора. Много съм му благодарен за доверието, което ми оказа. Аз самият изкарах една голяма школа в Държавния ансамбъл. Различните дейности, които съвместявах, ми помогнаха много. Преподавах на децата, но и аз самият се учех от тях. Има разлика между музикантите, които са занимават само с един вид дейност и тези, които работят в различни направления. Много обогатява практиката в ансамблите. В „Изворче” всяка година имахме нови попълнения. Там децата се учат не само да пеят, танцуват и свирят. В съвместната ни работа, когато се обединят всички усилия на изпълнителите, това е тайната на голямата школа – сценична, певческа. Ние не само ги занимавахме с фолклор. Понякога ни гостуваха артисти от класическия жанр. Така нашите възпитаници се уверяват, че музиката е необятна и изкуството трябва да се уважава във всяко едно негово измерение.