Проф. Георги Бадев: „Колкото по-голяма личност е един човек, толкова по-скромен е той”

Георги Бадев Снимка: Петър ПапакочевПочти няма оркестров състав по света, в който да не свири българин. Нашите музиканти са високо ценени в чужбина и днес, и в близкото минало. Един от представителите на „златната ера” български цигулари е проф. Георги Бадев, който в края на юли отбелязва своя 75-и рожден ден. В навечерието на празника си, маестрото се върна в детството и разказа за своя пръв учител по цигулка – вуйчо му Петър Хаджиангелов:

Той беше единственият цигулков педагог във Видин, имаше много ученици. Един от създателите на местния симфоничен оркестър и негов концертмайстор. По професия бе юрист. Покрай моя вуйчо аз имах възможност да ходя на репетициите на оркестъра и да се запозная отблизо с много музикални шедьоври. Освен това Градската духова музика под диригенството на Борислав Михайлов изнасяше концерти в Крайдунавската градина. Това беше особена форма на естетическа наслада, а за децата прекрасно запознаване с музиката.

Важна роля в развитието на Георги Бадев изиграва големият цигулков педагог Владимир Аврамов. Ето какво си спомни маестрото за тяхната първа среща, която го изпълва със симпатия към бъдещия му учител:

Бях поканен да се видя с проф. Аврамов в дома на диригента Борислав Михайлов. Там беше приготвена разкошна трапеза с вкусни ястия. За десерт имаше торта. Посвирих малко на професора. Вуйчо ми беше дал своята цигулка, която бе доста голяма за мен. След като свърших, Владимир Аврамов каза: „Давам своето парче торта на Жорко, защото той днес свири много хубаво.” Тези негови думи се оказаха решаващи за моя избор. Помислих си: „Щом ми преотстъпва тортата си, какво повече мога да искам от един педагог?!” Аврамов посъветва баща ми да се пренесем в София. Беше трудно да намериш квартира навремето. За щастие, моята леля живееше в една и съща сграда с професора и аз трябваше само да сляза по стълбите, за да отида на урок.

Като ученик на Владимир Аврамов младият цигулар завършва Националната музикална академия. С негова помощ той става лауреат на едни от най-престижните конкурси, сред които е „Кралица Елизабет”. Сред високите му изисквания е интерпретация на соната от Еужен Изаи, а финалният тур представлява изпълнение с оркестър на новонаписан концерт, като кандидатът има една седмица да се подготви. „Бе много вълнуващо за мен, защото в журито присъстваха най-известните цигулари на ХХв. Убедих се в думите на моя професор, че колкото по-голяма личност е един човек, толкова е по-скромен” – спомня си Георги Бадев. До един от тези големи музиканти той има възможността да се докосне съвсем отблизо, а именно – Исак Щерн, при когото прави специализация. По някакво странно съвпадение и в САЩ Георги Бадев живее на метри от своя преподавател, също както в родината си.

Известен е афинитетът на проф. Бадев към съвременната музика. Не всички цигулари от неговата генерация са така отворени към нея. Как се е зародило това предпочитание у него?

В живота си имах щастието да бъда колега и приятел с големите диригенти – Константин Илиев и Добрин Петков – казва Георги Бадев. Сътрудничеството ни ми даде интереса към съвременната музика. Още в младежките си години общувах с колеги, с които веднъж в седмицата слушахме модерни творби. Тогава станаха известни имената на Карлхайнц Щокхаузен, Пиер Булез, Луиджи Ноно…Бяхме се снабдили с един доста обемист унгарски магнетофон. Пренасяхме го от къща в къща с една бебешка количка, за да не вдигаме шум все на едно и също място. Слушахме и записвахме музиката на тези автори.

Въпреки че се е оттеглил от концертния подиум, проф Георги Бадев винаги е насреща, когато трябва да даде приятелски съвет на млад педагог. В израз на уважение към големия музикант негови колеги от Пловдив издават това лято на компактдиск Концерт за цигулка, пиано и квартет от Ернест Шосон.