Интервю на стажант-репортера Григор Иванов с автора на книгата за слушателите на „Артефир“
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Иво Иванов разказва така, че всичко да изглежда твърде лесно – и пътуването до Америка, и завръщането в България, и влизането в залата, и промъкването зад вратите на съблекалните. Този български журналист живее в Канзас, САЩ. Списъкът с изданията и сайтовете, които публикуват неговите статии е дълъг. Почти толкова е дълъг и списъкът с имената на неговите герои, взети от реалността. Те са от безброй националности, обаче Иво Иванов ни среща лесно с тях, защото в историите му няма визов режим. Всеки запалянковец може да проследи съдбите на любимите си спортни звезди, но да види зад тях душата на целия свят – това е откровен и брутален талант. Докато четеш книгата на Иво Иванов си толкова увлечен, че трудно си даваш сметка дали се изкачваш, или се спускаш по „Кривата на щастието”, но му имаш доверие, че дори от влакче на ужасите ще слезеш цял. В тези истории няма евтини хитрини, литературни и рекламни трикове, но има непреодолима гравитация и огромно пространство за дишане. Права е авторката на предговора Мирослава Иванова, като казва, че това е „литература, която може да се чете за здраве”. Там някъде ще е и „вината” Иво Иванов да има толкова много верни фенове още от първата си книга - двутомника „Отвъд играта”. Причината може би се крие и в неговите смъртоносно точни метафори или в спокойния му маниер на разказване. Иво сякаш ни отстъпва за малко очилата си да погледнем през тях звездите, каквито той ги вижда – живи, реални и чупливи хора. И веднага сме склонни да му повярваме, че травмите на душата са по-страшни от тези по костите и мускулите. Докато все още светът е Олимпиада, няма как да не се замислим за всички писти, игрища, стадиони и дори несъществуващи футуристични олимпиади, през които Иво Иванов ни води, за да ни покаже един свят, който само сме се заблуждавали, че познаваме. „Кривата на щастието” започва като разговор за спорта и се превръща в short-novel за „живота, Вселената и всичко останало”.