Преоткриване на земните вдъхновения и божествената любов с поезията и в съдбата на Микеланджело

СнимкаИзящна книга със заглавие „Копие, захвърлено с любов” напомня за 450 годишнината от смъртта на Микеланджело Буонароти (1475-1564) Могъщият ренесансов талант на художник, скулптор, поет и архитект вълнува и съвременния свят. А многото неизвестни в живота на Микеланджело продължават да провокират любопитството, карайки и съвременните изследователи да търсят скрити послания в шедьоврите му или отговор на въпроса кой е бил най-близо до сърцето му. Булото над някои от тези тайни повдига новата книга „Копие, захвърлено с любов” – едно себеразкриване на твореца чрез неговите стихове, писма, скулптури и фрески. Това е разказ от първо лице за големите любови и вдъхновения на гения – маркиза Витория Колона, младия Томазо де Кавалиери. Книгата е богато илюстрирана с неговите прочути фрески от Сикстинската капела, както и с прекрасните му скулптури, картини и рисунки.
„Копие, захвърлено с любов” се издава и специално за 80 годишнината от рождението на преводача на лириката на Микеланджело – поетът Драгомир Петров, един от големите майстори на стихотворния превод. В книгата се публикуват за пръв път преводи по последните редакции на преводача, включени са стихове на Витория Колона, както и негови писма, които се публикуват за пръв път на български.
Книгата ще бъде представена на 11 февруари 2014 година в Балната зала на Националната художествена галерия. За Микеланджело ще говори Анна Амендоладжине - директор на Италианския културен институт в София. Близките на поета и преводач Драгомир Петров ще споделят спомени за него. Литературният критик и съставител на изданието Пламен Тотев ще запознае публиката с книгата и с поезията на ренесансовия гений. А актрисата Нона Йотова ще прочете сонети от изданието. По време на премиерата ще бъдат нагледно показани, с помощта на мултимедия, и тайните послания, скрити във фреските на Микеланджело, портрет на любимия му Томазо и образа на поетесата-аристократ Витория Колона – голямата любов на художника.




Художникът не е родил идея,
която в мрамор да не е стаена,
ала ръка на разум подчинена
единствена познава път до нея.

От злото бягайки, добро копнея
и в теб, жена божествена, студена,
е то; ала от мъка прекалена
с изкуство да го стигна не умея.

И нито Любовта, ни красотата
( о, твърдост каменна и ти, презрение!)
за злата ми съдба е днес виновна,

ако и гибел носиш ти с благата
в сърцето си, а низшият ми гений
извлича смърт от тази жар любовна.


                           (Първият сонет на Микеланджело, вдъхновен
                            от любовта му към Витория Колона)