Доброто е като любовта – няма измерение
-
Чуйте историята за доброто на Даниела Величкова
От детството си помня, че ме изпратиха да купя яйца. Тичайки на връщане паднах и хартиения плик не опази яйцата. Разплаках се, не знам заради наранените колене или за счупените яйца. Един млад мъж ме спря, успокои ме, даде ми пари да купя други яйца, усмихна ми се и отмина.
Друг случай от тези години е свързан с един тежък куфар, който се наложи да мъкна от Народния театър до площад Македония. Човек, бързащ за някъде, ми каза, че съм много малка за такъв тежък товар и ме съпроводи почти до края на моя маршрут.
Преди години пък пътувахме в един зимен ден с автобус към Велинград. С малки деца и огромен сак, в който освен всичко друго бях оставила и личните си документи.
Случи се така, че вратата на багажното отделение се отворила по време на пътуването и при пристигането нямахме багаж. Без излишни подробности ще кажа, че добри хора са „срещнали“ изпадналия сак. Вътре имаше много интересни неща, които не са поблазнили тези Човеци и благодарение на документите го върнаха.
Пак случай от миналото е свързан с автомобилни неволи. Закъсахме с колата в нищото, оказа се скъсан ремък. Спасиха ни добри хора, които имаха в колата резервен, предоставиха ни го, независимо, че нямахме у себе си пари, за да го платим.
В днешни дни доброто някак си върви ръка за ръка с хорските неволи. До нашия блок в една кола от близо две години живеят мъж и жена. Много хора – познати и непознати, научили за тях, им носят продукти, дават им пари за газ – да могат зимата в големите студове да палят газениче. Извикаха и от телевизията, дано успеят с нещо да им помогнат. Всеки според възможностите се включва в тази одисея.
На близо живее и колоритната бабка Силва. Всеки път, когато я срещна, ми разказва кой с какво ѝ е помогнал – дрехи, храна, пари за лекарства. Тя се опитва да не остане длъжна, винаги предлага да свърши нещо – да почисти, да пренесе багаж или нещо, с което да е полезна.
Някой ще си помисли, че всички тези добринки са малки и незначителни. Но не е така. И малкото и голямото добро са еднакво измерими – правят някого щастлив.
Доброто, както и Любовта, са навсякъде, само трябват сърце и очи, за да се видят.
Има хора, за които доброто е мисия. Познавам такива, които са си поставили за цел да правят поне едно добро на ден. И когато някой им благодари, те отговарят – ние сме благодарни, че имаме тази чудесна възможност – да проявим доброта. Защото доброто е у всеки. Само трябва да го покаже.
Не всеки може да е безрезервно и всеотдайно добър. Но би било чудесно, ако се опита, независимо от забързаното си всекидневие, да направи добрина – за близък, познат или непознат. Може дори само да се усмихне. Така и Коледните празници ще бъдат по светли.
Даниела Величкова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Доброто предстои
Скъпи слушатели, почитатели, автори и добротворци, Вашите споделени истории за доброто направиха предпразничните ни дни истински специални. Още по-вълнуващо е, че продължавате да ни изпращате разказите си и след края на кампанията. Това всъщност е най-прекрасният подарък за 2019: споделената ни вяра, че доброто е живо не само по Коледа,..
Цял град в подкрепа на едно момче
Искам да Ви разкажа за благословените опити на цял един малък град да спаси своето момче. От няколко месеца 25-годишният Христо от Провадия е в будна кома след катастрофа, в която пътува на задната седалка в автомобил. Получава тежка черепно-мозъчна травма и след време го изписват от болницата без видимо подобрение. Приятелите му обаче не искат да..
Детски шедьоври от велики писатели
„Гарваните от Белокруша“ на Олдъс Хъксли и „Прекрасната Касандра“ на Джейн Остин са новите попълнения в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“, които ни напомнят, че големите писатели са били добри разказвачи, не само когато пишат сериозни романи за възрастни. За книжната поредица "Детски шедьоври от велики писатели" и кога звучат..
Как история от коледната инициатива на „Нашият ден“ „Доброто – там, където сте вие“ се превърна в щафета на добротата
Идва Коледа и ни трябва нещо стоплящо
Здравейте, Понеже напоследък е мразовито и снежно, а пък идва и Коледа, си мисля, все по-често ни трябва нещо стоплящо. Така тези дни, докато четях един от любимите си нови български поети, попаднах на тази история и ми се прииска да я споделя с повече хора. Оранжевата роза ("Извънсезонни наблюдения", Манол Глишев) в един двор видях оранжева роза и..
