За четенето на брайл като музика

Чуйте разговора с Ваня Димитрова и Ангелина Славова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Хрумвало ли ви е, че четенето на т.н. брайлови книги може да прилича на свирене на музикален инструмент? Внимателното разтварянето на книгата, положението на ръцете, които търсят редовете, внимателното проследяване на брайловите „бодове на буквите“? Всичко това може да прилича на свирене – веднъж ръце, сложени върху клавишите на пианото, друг път – на свирене на арфа, когато човек е облегнал голямата тежка книга на гърдите си и чете от нея с пръсти.
Това хубаво сравнение между четенето на брайлови книги и свиренето на пиано или арфа е на актрисата Ангелина Славова.
„Брайловата книга е много красива. Посята е сякаш с бодове в лехи. Като шевици, нанизани на бели и кремави платна. Везана красота! Рисувана сякаш древна азбука, чийто шифър за разчитане знаят незрящите и ни го известяват,“ пише Ангелина Славова в своя блог.
А ние говорим с Ваня Димитрова, бивш възпитаник на училището за деца с нарушено зрение Луй Брайл, завършила Музикалната академия, и с актрисата Ангелина Славова, за това как протече конкурса за художествено четене на брайл, но и за това каква е съдбата на брайловата книга днес.
Ангелина Славова беше член на журито на конкурса за художествено четене на брайлне, а Ваня Димитрова учи втора магистратура в Софийския университет и знае хиляди текстове наизуст. С тях говорим не само за проблемите на брайловата книга и има ли съвременна литература на брайл, но и ще чуем как Ваня Димитрова чете откъс от романа „Физика на тъгата“ от Георги Господинов.