Ралица Тодорова: Говорещият с кучета

Симеон навърши 21 в края на май. Първите 18 години от живота си е прекарал в дом „Майка и дете“ в София. Има талант да общува с животните – слушат го, вървят до него, доверяват се. Тара е Неговото куче. Превърнал е мръсното, уплашено и подритвано от всички пале в прекрасното куче, което следва човека си навсякъде.

Имаш ли семейство?
Симеон: Мисля, че имам две сестри. Може би ще опитам да ги потърся. И те са живели в домове. Не искам да търся родителите си, никога. В дома имаше много деца от бедни семейства. Но ги взимаха събота и неделя, за ваканциите. За мен не дойде никой осемнайсет години.

Сега живее в защитено жилище. В дома е участвал в детска школа за атракционни изкуства. Много е артистичен, но основно е ангажиран с осветлението и озвучаването на събитията. Засега работи на хонорар, но иска това да се превърне в професия. Търсим вариант да може да получи образование.
Горд е. Справя се сам, не очаква нищо и никога не е поискал пари или друга помощ. Няколко пъти ме е молил само за храна за кучетата, платена директно във ветеринарната клиника. Грижливо отбягва темата дали има храна за себе си и ме уверява, че е добре и ще се справи. Един единствен път успяхме да помогнем малко с колегите, като го поставихме пред свършен факт.
Не може да подмине животно в беда. Може би е заради липсата на семейство, може би просто е такъв. След Тара спаси, прибра и отгледа от бебета още няколко кучета. Някои намериха дом, но за последните две ситуацията е много сложна. Не е само до парите за храна и ваксини. Има опасност да го изгонят от жилището, а животните са заплашени. Много му е мъчно да се разделят, но съзнава, че не може да ги опази и трябва да им даде шанс за сигурен дом и обич.
Симеон претърпя спешна операция от херния. Получил я е като малко дете в дома, но не са му обърнали внимание. Имаше обещана работа, която не можа да започне. Ще го изчакат до януари, но дотогава е трудно. Търси временна работа без тежки физически усилия – не може да вдига тежести. Разбира от озвучаване и осветление, освен това се занимаваше с атракционни изкуства – клоунади, може да кара юнисайкъл. Може да раздава флаери или други рекламни материали.
Тревожи се за Тара. Налага се да я държи вързана, защото я заплашват, а за възпитано домашно куче като нея това е страдание. Отслабва, тъжна е, осанката ѝ се промени от веригата. Дърпа се, бяга – а не може да се пази. Симеон страда, но осъзнава, че не е в състояние да ѝ оказва нужните грижи. Търси се временен дом за нея за зимата. Ще му е много тежко, но ако някой я обича и се грижи за нея, допуска да се разделят.
Тара е прекрасно, мило, послушно и възпитано куче с хигиенни навици. Върви на повод, вози се в астомобил и градски транспорт. Средна големина, черно-бяла окраска като средно азиатските овчарки. Около 3 годишна, кастрирана. Ще допълня със снимки.
Ситуацията е много тежка и за двамата, но мисля, че ако се намери дом за Тара, Симеон ще бъде по-спокоен.
Ако имате работа за Симеон или можете да приютите Тара, звъннете му на 0879 570 124
Благодарение на прекрасните Pet sisters Айричка замина за новият си дом.

Сара се появи по класическият начин – в най-студените дни на есента, изхвърлена на края на квартала като бебе с още три паленца. Сиротните помагат на сирачетата... Крият ги на топло по стаите в жилището, докато минат студовете. Купуват им кисело мляко и делят залъка, когато няма пари за друго ...
Две намират дом. Едно е прегазено.
Сара остана. Мартенските студове преживя отново скрита в стаята.
Красивата Сара е елегантна като сърничка, с огромни и топли очи. Много дружелюбна и спокойна. Чувала съм я да лае единствено, когато минавам с колата – страхува се да не я пропусна, да не забравя да я погаля. Не е капризна, бездомничето яде всичко. Няма проблеми с други кучета, не съм забелязала никаква агресия към котки. Вози се спокойно в автомобил. Раздаваше целувки дори на ветеринарите, при които я заведохме, когато беше посрещнала Симеон след работа куцаща и наплашена. Вероятно ритната.
Преди ден я удари кола. За късмет леко, и нищо ѝ няма. Но на улицата не е безопасно и всеки ден се тревожим за малката добродушка.
Сара е кастрирана и чипирана. Има само ваксина за бяс – не можем да я отделим, за да поставим другата. Това е прекрасната Сара.
На месеци е, есенно пале, което още не може да позира за снимка. Върти опашка и иска милувка. Ще порасне до средна големина, няма да е едра. Красива и стройна е.
Това ли е Вашето приятелче? Готови ли сте да ви обичат, прегръщат и обожават всяка минута? Имате ли местенце за Сара? Тя е на улицата и търси дом. Ако Сара е Вашето куче, пишете ми.
Не сме намерили дом за Сара и тя все още е на улицата. Това е най-дружелюбното и гальовно куче, което съм виждала. Търсим нейните хора!
Симеон: Знаеш ли, мисля си и си мечтая за нещо. Нали няма да ми се смееш? Не вярвам да се сбъдне, голяма мечта е. Но си го мисля ... Представям си как имам голям двор, за да мога да помагам на всички животни и да ги гледам свободно, без клетки и синджири. И си представям как някой ден Говорещият с кучета ме посещава и ми казва – „Добре си се справил!“.

Симеон си остава добро момче въпреки трудностите. Вече осъзнава, че за да осигури грижи за бездомничетата, първо трябва да си стъпи на краката. Намирането на дом за кучетата ще бъде облекчение за него и ще му развърже ръцете.
Открил е, че има брат и две сестри. С помощта на мила полицайка се опитва да ги намери. Все още не иска никакъв контакт с родителите си, за което не мога да го обвиня.