Издателство „Сиела“

Списък с книгите, които издателство „Сиела“ дарява за Коледната кампания „Доброто – там, където сте вие“ на „Нашият ден“ на програма „Христо Ботев“ на БНР:

Снимка 1. „Любими коледни истории”
Книга-подарък за Коледа за всяко дете! Кратки сладки приказки и чудни стихотворения, събрани от богатата съкровищница на Джани Родари, излизат в дните преди Рождество в сборника „Любими коледни истории”. Италианецът е един от най-обичаните писатели сред децата от цял свят, а ИК „Сиела” съживява както познати, така и неиздавани в България негови произведения – всички те с красиви нови илюстрации от художника Дамян Дамянов. Поредната рожба на Родари и младия български илюстратор, „Любими коледни истории”, вече е в книжарниците.
Познатата с преводите си на автори като Маргарет Мaцантини и Паоло Джордано Вера Петрова преведе и тези непубликувани досега коледни истории от Джани Родари. Всички те са подредени в няколко раздела – На коледния ден, Коледни стихчета, Празничната елха, Сняг, сняг, сняг, Честита нова година!, Бефаната идва нощем. Деца и родители ще се забавляват заедно, прелиствайки изданието и потапяйки се в свят от сняг и смях, причудлив като сън, шарен като калейдоскоп. Как измежду влъхвите се мярка индианец, как хеликоптер кичи огромно коледно дърво, какво е общото между снежно човече, кокошка и котка (ех, как обича Родари котките!) и какво правят жителите на Рим навръх Нова година?? Авторът казва, че „на въпросите с две въпросителни трябва винаги да се отговаря – на всяка цена”, затова и всичко това намира място в „Любими коледни истории”.

2. „Нещата, които синът ми трябва да знае за света”, Фредрик Бакман

Кратък откъс от книгата на Фредрик Бакман
Какво трябва да знаеш за осветлението в тоалетните с датчик за движение
Да. Ами, аз съм татко ти. Знам, че вече започваш да го проумяваш. До този момент, така да се каже, се носеше по течението и оставяше другите да вършат всичката работа, но доколкото ми е известно, сега си на година и половина и на тази възраст вече можеш да се учиш. На различни номера и така нататък. Гледам много позитивно на това, веднага ти го казвам.
Защото искам да разбереш, че тая работа с родителството хич не е толкова лесна, колкото изглежда. Трябва да се занимаваме с изключително много неща. Чанти за пелени. Детски седалки. Приспивни песни. Резервни ръкавици. Ако. Най-вече ако. Трябва да се справяме с адско количество ако. Не е нещо лично. Питай когото искаш родител. През първата година целият проклет живот се върти около акото.
Усещането за ако. Липсата на ако. Откриването на ако. Ароматът на ако. Очакването на ако. Сериозно говоря, не мога да ти обясня колко голяма част от живота на родителите преминава в очакване на ако.
„Ще тръгваме ли? Окей! А изака ли се? А? Какво? Още не? По дяволите. Окейокей. Спокойно, не се паникьосвай. Колко е часът? Да изчакаме ли? Или да се надяваме, че ще успеем, преди да е станало? Ще рискуваме! Окей? Или не е окей? Ами ако се изака по пътя? Имаш право. Окей. Тихо, опитвам се да мисля! Окей, но ако изчакаме тук и нищо не стане, какво ще правим? Ще се пробваме ли тогава? Ама като стане по средата на пътя, ще писнем: „Мааамка му! Ако бяхме тръгнали веднага, щяхме да успеем преди акото!!!“
Разбираш ли? Така е винаги, когато се размножиш. Цялото ти ежедневие се превръща във фекална логистика. Започваш съвсем спокойно да обсъждаш акото с непознати. Консистенция, цвят, час на изхождане. Ако по пръстите. Ако по дрехите. Ако във фугите между плочките на пода в банята. Започваш да дискутираш акото като метафизично преживяване. Разграждаш го на академично ниво. Когато швейцарските учени обявиха пред медиите, че са открили неизвестна дотогава частица, която може да пътува по-бързо от светлината, целият свят се зачуди от какво се състои тя. Родителите на малки деца обаче се спогледаха в унисон и просто констатираха: „От ако. Естествено, че от ако“.

Снимка 3. „Балада за Георг Хених” в „душите, гърдите, ушите, далаците, върховете на пръстите.”
„Балада за Георг Хених” е откровението на Пасков, счита се за връх в неговото творчество. В следвоенна София – София на комуналните апартаменти, София на обеднелите довчерашни буржоа и озлобени пролетарии, писателят побира битието на цяло поколение. Едно семейство преоткрива себе си и духовното в лицето на Георг Хених – реална историческа личност, майстор на цигулки, достигнал до дъното на човешката бедност и самота, изоставен от своите. В тази бедна София, в която всяко материално превъзходство те превръща във враг, било то и изразяващо се в притежанието на бюфет, а съседът е по-склонен да насъска кучето срещу теб, отколкото да прояви човечност, чудесата са възможни. Благодарение на един добър старец. И на една цигулка.
„Господ помни – книга не забравя”, заръчва Георг Хених. И след цялата грозота, изтекла изпод погледа, и „въпреки живота”, в творчеството на Пасков всичко е любов.
„Eдвa ли имa дpyгa бългapcĸa ĸнигa зa пocлeднитe 30 гoдини, ĸoятo дa e ĸapaлa тoлĸoвa читaтeли дa плaчaт – зa Kpacoтaтa, Любoвтa, Изĸycтвoтo. Tя e ĸaтo пpoлyĸa ĸъм нeбeтo, oтвopилa ce мaлĸo пpeди Πpexoдът дa нaпpaви вcичĸи ни цинични и иpoнични. Πacĸoв възвиcявa, нo зaщoтo пpeди тoвa e ycпял дa ни дoвeдe дo дънoтo.“ Бoйĸo Πeнчeв
„Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността. Германия, мръсна приказка е отвъднационалният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота. Има хора, които са чели Германия, мръсна приказка, и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори.” Димитър Стоянович

4. „Българите!: Забравените постижения” от Делян Момчилов с илюстрациите на Стен Дамянов
50 вълнуващи истории за големите български постижения в науката, изкуството, предприемачеството, просветата и пътешествията оживяват в над 300 илюстрации.
Ако не знаете кой е първият българин, стъпил на Антарктика, първата българка, обиколила света, основоположникът на българското кино, първият български илюзионист
или откривателят на „Lactobacillus bulgaricus“, то в изданието „Българите!: Забравените постижения” ще откриете не само невероятните им истории, но и ще ги видите през иновативния визуален сценарий на Делян Момчилов и над 300 цветни илюстрации на Стен Дамянов („Просто Спас”).
50 българи, 50 забравени постижения.
Под ръководството на проф. Пламен Павлов, „Българите!: Забравените постижения” гарантира висока историческа стойност, без да претендира за академичен труд и да изпада в патетична полемика.

5. Очаквайте „Жажда“ от Захари Карабашлиев – за живота между сенките.
В свят, в който всеки е убеден, че е различен, има нещо, което изконно ни свързва един с друг. Жаждата.
Малко повече от година след излизането на „Хавра“ – втория роман на Захари Карабашлиев, спечелил две от най-престижните награди на родната литературна сцена – Националната литературна награда за български роман на годината на Фонд „13 века България“ и Наградата „Христо Г. Данов“ – писателят ще зарадва почитателите си с нова, преплитаща светлина и мрак в себе си творба.
„Жажда“ (изд. „Сиела“) е кратка повест, която ще излезе на пазара на 5 декември 2018 г. с акварелните илюстрации на художника Дамян Дамянов и ще преведе читателя през света на сенките.
Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави – обездвижен в шини – е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери – бъбривият оптимизъм на стареца се сблъсква с горчивия скептицизъм на младежа. A това, което започва като банално говорене, колкото да мине времето, постепенно се разгръща в драматична история за физическото оцеляване, за спасителния пояс на любовта и за победата на красотата над мрака.
Какво чуваме, когато слушаме? Какво виждаме, когато гледаме? Защо понякога животът ни отнема най-скъпото, за да ни даде най-важното?
В свят, в който всеки е убеден, че е различен, има нещо, което изконно ни свързва един с друг. Жаждата.
На премиерата на „Жажда“ няма нужда да виждате. Слушайте.
Дамян Дамянов: „Илюстрациите за тази книга, подобно на героя в нея, се лутаха дълго, изгубени в морето на изобразителното. Започнаха твърде уверено, като конкретни графични рисунки, но тъй като истината никога не е черно-бяла, постепенно изгубваха ясните си очертания, за да се превърнат в свободни, жадни за друг живот акварели.“

6. Пълното издание на „Задната къща. Дневникът на Ане Франк“ за първи път на български
В луксозното издание с твърди корици за първи път се публикува нецензурираното издание на необикновения дневник.
Необикновеният дневник, написан на тавана на една „задна къща“ в Амстердам, където 13-годишното момиче и нейното семейство прекарват две години, укриващи се от нацистите, получава своето заслужено място сред класиките на XX век.
С „Задната къща. Дневникът на Ане Франк“ споменът за една от най-мрачните епохи в човешката история оживява отново в луксозно издание с твърди корици и в пълния си, нецензуриран вид.
В най-мрачните времена на миналия век едно на пръв поглед обикновено момиче ден след ден създава своето любовно писмо към живота, младостта и надеждата, своето свидетелство за силата на човешкия дух.
Ане Франк води дневник от 12 юни 1942 г. до 1 август 1944 г. Пише писмата единствено за себе си, докато през про¬летта на 1944 г. не чува по радио „Оранж“ речта на образова¬телния министър в изгнание Болкестейн. Той призовава след войната да се съберат и публикуват всички документи, свиде¬телстващи за страданията на нидерландския народ по време на германската окупация.
Години след смъртта ѝ – през 1947 г. – бащата Ото Франк решава да изпълни волята на дъщеря си и да публикува нейните спомени, правейки съкращения и промени на пасажи и определени формулировки, тъй като в този исторически момент още не е прието да се пише непринудено по сексуални въпроси, особено пък в книги за юноши.
Но в пълната и нецензурирана версия на „Задната къща. Дневникът на Ане Франк“ Ане отваря прозореца към собственото си израстване, семейството си, първата любов, сексуалността, глада и не губи надежда въпреки лишенията и страха от надвисналата смърт.
Настоящият преработен от Мирям Преслер и одобрен от Фондация „Ане Франк“ текст е с една четвърт по-обемен от досегашната версия и представя много по-задълбочен поглед върху света на едно смело момиче, което умее да вижда красотата и в най-тъмните си мигове.
„Задната къща. Дневникът на Ане Франк“ е историята на всеки тийнейджър… в условия, които малко тийнейджъри познават.

7. „Когато капят кестените” от Стефан Коспартов – „беловата от черновите на две поколения българи”
Историята, лагерите, комунизмът, любовта и стремежът към свободата в мащабния дебют на сценариста Стефан Коспартов.
29 години след падането на режима митовете и легендите около социалистическия рай все още хвърлят сянка върху сезоните.
„Когато капят кестените” от сценариста на филма „Мярка за неотклонение” Стефан Коспартов е внушителен разказ за комунистическия терор и абсурдния живот в България от 1944 до 1989 г., както и за първите години на „демокрацията”.
През зимата на 1946 г. Димо Костурков, доктор по право от Сорбоната, пътува към опустошената от войната България. Изпълнен е с надежди и идеали, а във влака среща и красивата Ана, която се прибира да погребе баща си. Още на перона у дома ги чака сблъсък с жестоката реалност – комунистите са заграбили властта и няма да я пуснат. На двамата млади им предстои да опознаят истинското лице на строя – насилието, издевателствата, лагерите, изселванията…
Десетилетия по-късно режимът се люшка в предсмъртна агония. Задействат се внимателно обмислени планове за съхраняване на властта и натрупаните богатства. Предстоят вихрени промени, манифестации, избори, пирови победи и смазващи провали. И сред целия хаос на внезапната свобода младият писател Никола Костурков трябва да открие истината за баща си и неговата съдба. А любовта му към Адриана е като стихия, която пронизва времето и пространството и надмогва престъплението и наказанието.
Колко поколения са нужни, за да бъде задвижено отново колелото на историята?
Преплитащ действителни събития и магически реализъм в едно и възкресяващ търсенията на поколението писатели от 60-те, „Когато капят кестените” без съмнение ще остане като един от най-големите романи в българската литература. Той е предупредителен реквием за бъдещите поколения и разказ за този, който си тръгва в края на лятото. Когато капят кестените.

8. „Мляко и мед” от Рупи Каур – книга, която всяка жена трябва да прочете
Една от най-влиятелните жени според „30 под 30” на списание „Форбс” проговаря.
След като се превърна в световна сензация, „мляко и мед” от канадската поетеса от индийски произход Рупи Каур излиза най-после и на български език под редакцията на Илиян Любомиров.
Не стихосбирка, а социално явление – за нараняването, обичането, счупването, изцеляването. Рупи Каур не се притеснява да засегне едни от най-неудобните за XXI век теми и така да нарисува ярък и запомнящ се портрет на съвременната жена в цялата ѝ многоликост.
Ръката, която не милва, а завинаги прекършва стъблото на живота, оставя трайна следа в живота на момичето. Любовта, която не се случва, превръща секса в история на нещастието. Очакването на някого, който може би никога няма да дойде, превръща живота в надбягване със стрелките на времето.
Подплатена с авторски илюстрации, „мляко и мед” е стряскащо и запомнящо се изследване на женствеността, болезнено откровение за насилието, злоупотребата, любовта, скръбта, травмата и за това какво е да си цветнокожа жена в днешно време.
Хапливият стих на Каур дълбае безкомпромисно в раната на спомените. История на чувствата – поезията в „мляко и мед” е плашеща, но също така и всеобхватна, нежна и близка. Поезия, която говори на език, който много добре говорим, но отдавна сме забравили.
Рупи Каур е поет и артист. Когато става на пет, майка ѝ ѝ дава четка и казва: „нарисувай сърцето си“. На седемнайсет тя изпълнява първото си стихотворение пред публика. Докато учи в университета на Ватерло, Рупи пише, илюстрира и сама публикува първата си стихосбирка, „мляко и мед”. В годините след това, „мляко и мед” стана международен феномен. Продадена е в повече от 3 милиона копия, преведена е на повече от 35 езика и застава на първо място в класацията на „Ню Йорк таймс“, където остава повече от 100 последователни седмици.
Дългоочакваната втора стихосбирка на Рупи „слънцето и нейните цветя” беше издадена през 2017 г. и още в първата си седмица стана световен бестселър. В първите три месеца тя беше продадена в над милион копия и беше посрещната топло от читатели по целия свят. Рупи Каур е включена в списъка на списание „Форбс“ „30 под 30“ и е редактор на антологията за нови автори на Оксфорд и Кеймбридж за месец май 2016 г. Тя е и в списъка на стоте жени на „Би Би Си“.

9.„Орисия”-та на един народ от Стефан Стефанов
Самодивски песни в сборника с разкази в духа на Николай Хайтов и Петър Делчев!
Стефан Стефанов – новото лице на българската проза – излиза от рамките на познатия си образ и създава магически сборник за „Орисия”-та на един народ.
„Орисия” (изд. „Сиела”) предстои да излезе на 28 ноември 2018 г., а в тези 242 страници Стефан Стефанов съживява духа на българският фолклор и разказва история за нов живот, зареден с мъдростта на миналото и енергията на нашето време.
Сборникът умело се движи между магическото и реалността, между истината и измислицата, между случилото се и неслучилото се. Вълшебният свят на „Орисия“ разказва съдбите на самодиви и разбойници, на вещици и мъдреци, на герои и предатели, чиято памет се предава не чрез думи, а чрез кръвта в нас – на тази кръв говорят разказите на Стефанов.
В духа на „Диви разкази” на Николай Хайтов и „Трънски разкази” на Петър Делчев „Орисия” е знамение, ярка „канатица” в носията на българската литература, която едновременно представя най-доброто от традицията, но и предлага алтернативен поглед върху жанра.
„Орисия“ не е просто книга. „Орисия“ е пътуване дотам, където не сте били.
Заповядайте и на премиерата на книгата, което ще се проведе на 28 ноември 2018 г. от 18:30 ч. в клуб City Stage. В дивия чар на тези разкази ще се потопим заедно с група „Ериней”, пред чиято музика дори самодивите остават безсилни, а малко след това ще ви представим и късометражния филм по един от разказите, дело на Давид Вълков и „Ню Бояна Студио”.
Очакваме ви! Входът е свободен.
Стефан Стефанов е роден през 1986 г. в София. Завършва гимназиалното си образование в НПМГ, а висшето – в УНСС, София, специалност „Журналистика и масмедии“. През последните години публикува статии, интервюта и репортажи в редица онлайн издания. Дебютната му книга „Горе&Долу“ е издадена през 2013 г. от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, а през 2015 г. излиза сборникът му „Край до край” (изд. „Колибри”).

Издателство „Сиела“

Издателство „Точица“

Книгите на „Асоциацията на българските журналисти и писатели за туризъм“

Издателство „Факел Експрес“

Издателство „Ентусиаст“

Издателство „Еднорог“