За въпросите, които театърът задава

Как любовта се деформира до степен на домашен тормоз? В какво е силата на жертвата и слабостта на насилника? Тези думи могат и да звучат много красиво, почти като стих, но те са част от анонса към един спектакъл „Синята брада - брак без приказка“ на режисьорката Василена Радева и сдружение „Паник Бутон Театър“, който ще се играе в следващите дни премиерно в театрална работилница „Сфумато“ в София. Става въпрос за независим театрален проект, който поставя темата за домашното насилие.

Тази вечер премиера в Нов театър НДК има и спектакълът „Хлапачката от 13-ия етаж“ на режисьора Съби Събев и Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ в Шумен. Спектакълът е по пиесата на румънския драматург Мирча М. Йонеску и в него се говори откровено за проблемите на младите хора – за отчуждението между родители и деца, за бедността и неразбирането и липсата на перспектива.

В разговора с режисьорите Василена Радева и Съби Събев става дума не само за спектаклите за млади хора и за това има ли достатъчно театрални текстове, които поставят техните проблеми и говорят адекватно на техния език, но и за болезнените въпроси въобще, които театърът поставя и каква е реакцията на публиката.