За Вацлав Хавел и свободата като пример

публикувано на 05.02.18 в 11:35

Вацлав Хавел

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Чуйте разговора с Виктор Лилов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В края на миналата година, по време на Софийския литературен фестивал, дългогодишният посланик на Република Чехия в България Петр Поспихал представи у нас изложбата си „Самиздат: творческата мощ на дисидентската литература от ХХ век”. Сред книгите, които включваше изложбата, бяха издания на Вацлав Хавел, Елиас Канети, Хана Аренд, Александър Солженицин, стихосбирки на полски поети.

И когато попитах Петр Поспихал - коя от тези книги е много важна, коя се откроява, той посочи есето на Вацлав Хавел - набрано на пишеща машина, сложено в прокъсана папка. Това есе според Поспихал е най-влиятелният текст на самиздатската литература в Източна Европа през 70-те и 80-те години.
И ето този ръкопис, отдавна е книга, която многократно е преиздавана. Първото издание на български език излиза у нас през 90-те години със заглавието „Силата на безсилните”. Сега вече имаме нов превод на Мартин Младенов, със заглавие „Властта на безвластните”.
С издателя Виктор Лилов говорим за това как четем „Властта на безвластните” 40 години по-късно.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!