България пази код към тайните на световното културно наследство

„Тайната книга“ на богомилите все още официално мълчи на родна територия

БНР Новини
Снимка: архив

В Международния ден за опазване на паметниците на културата, който се отбелязва от 1984 година по решение на ЮНЕСКО, се обръщаме към „тайните“ и съзнателно и/или несъзнателно скривани материални и нематериални паметници на културата на територията на Република България със световно значение.
Мисията на 18 април е да се привлече общественото внимание в света към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и осъзнаването на ползата от приобщаването на нови участници в световния списък към усилията за опазването на паметниците на културата. Наред с природните и културни съкровища на света, българските обекти, поставени под закрилата на ЮНЕСКО, са част от наследството, без което човечеството не би било същото.

Историкът и културолог доц. д-р Веселина Вачкова се включва в утринния ефир на програма „Христо Ботев“ с интересен поглед към изгубените традиции на Българския Великден, както и с категоричното заявление за два паметника, свързани с името на император Константин Велики, които са достойни да влязат в официалната листа на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Единият е в столичния квартал „Лозенец“ – частично разрушен от строеж на частен предприемач, а другият – в Костинброд, потънал в забрава и руини.

Защо богомилите, които са били изключителни ерудити и десетки години са прекарвали в изучаването и тълкуването на Новия Завет, са единственият път към разчитането и на сцените в българския храм? Кога и България, наравно с Хърватия и Македония, ще обърне поглед към стечките – средновековните стели, и ще накара и света да погледне към тях? Къде се крие тайната и изпитанието на библейските и иконографски сцени „Богородица с криле“ и „Иисус с криле“? За какво ни говори стечката в олтара на църквата в село Гинци? – отговор на тези и други въпроси в звуковия файл.





Тракийската гробница в Казанлък е част от огромен некропол в близост до древния тракийски град Севтополис – засега потопен от водите на язовир. Гробницата дължи световната си известност на уникалните стенописи в коридора и куполното помещение – едни от най-добре съхранените в античната живопис в световен мащаб. От 1979 година Казанлъшката гробница е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. Чуйте още за уникалния паметник, съхранението и социализацията му в звуковия файл от археолога Красимира Стефанова.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!