България и светът отбелязаха Часа на Земята

За 18-а поредна година WWF направи милиони хора съпричастни към каузата за опазване на околната среда. Хиляди емблематични сгради изгасиха светлините за един час между 20:30 и 21:30, за да отдадат почит към природата и да изпратят послание към бизнеса, правителствата и всички нас какво влияние може да има малките постъпки върху голямата планета.

Природозащитната инициатива влиза и в домовете на много българи. Стотици хора посветиха поне един час от времето си на планетата, като предизвикателството на WWF и се включват във всяка от многобройните дейности, задълбочаващи времето им в околната среда. Едни се качиха на велосипедите, други се насладиха на новото меню, подготвено изцяло от сезонни или местни продукти, трети се отдадоха на природна фотография, включиха се в доброволчески инициативи или се запознаха с научно-популярната поредица „Нашата планета“, каза Дейвид Атънбъроу . Благодарение на техниката ентусиазъм България подари на природата близо 4000 часа, давайки пример за отговорност и любов към нашия общ дом - Земята. На 29.03. /петък/ WWF ще изтегли в случай, че десет от всички се включват в инициативата и ще получат специална награда.

„С кампанията си, посветена на Часа на Земята, имаме още една важна мисия – да мотивираме и насърчим хората да опазват природата не само в рамките на този час, но и през останалото време от годината. Това като без ресурси, които ни предоставят, ние нямаме как да водим пълноценен и качествен живот. Ние правим всичко възможно да бъдем пример в това отношение, като години наред работим за опазването на българските гори, води, диви животни и защитени територии, стремим се да спомогнем за смекчаването на последиците от климатичните промени и да вдъхновяваме младите хора у нас да направим всичко това “, коментира Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF.

Специалистите на WWF посвещават живота си на опазването на старите гори в България, които са дом на хилядите растителни и животински видове и от своята страна пазят водата, почвата, климата и биоразнообразието. Те сътрудничат с администрацията и гражданите с цел спиране на незаконните сечи и възстановяване на унищожени крайречни екосистеми. Също така залесяват подходящи терени с местни видове, устойчиви на климатични промени.

Експертите на WWF работят и край. реките. Те са в непрестанна комуникация с местните общности в Дунав, със съмишленици, компании и управителства в стремежа, за да защитят емблематични видове като изчезващите есетри, да възстановят деградирали влажни зони, да поддържат реките на свободните учители, да увеличат защитените зони и да изградят устойчивостта към промените се климат.

Природозащитниците пазят не само екосистемите, но и техните обитатели, като например кафявата мечка – най-едрият хищник у нас. Спасителният отряд на WWF реагира при сигнали и подпомага работата на държавата в опит да предотврати конфликтите между мечките и хората. Ихтиолози от години проучват ценните есетрови популации в Долен Дунав – вид, който съществува от над 200 милиона години, но днес е на път да изчезне. По тяхно предложение е създадено и единственото в България защитена територия, посветена на есетрите.

Ключова цел на природозащитниците е декарбонизацията на енергетиката и индустрията и внедряването на иновативна, кръгова без икономика парникови емисии и отпадъци. Те помагат на градовете, компаниите, властите и организациите да намалят своя въглероден отпечатък, поставяйки си амбициозни цели, базирани на климатичната наука. WWF мечтае за справедлив преход към възобновяеми и екологично устойчиви енергийни източници, които да трансформират икономическите региони, зависещи от въглищата, и да осигурят препитание на заетите в сектора в една модерна и технологична среда.