Три месеца преди евроизборите: ГЕРБ-СДС - 22,6%, ПП-ДБ - 19,9%

Три месеца преди изборите за Европейски парламент ГЕРБ-СДС са първа политическа сила с 22,6%, а втора - "Продължаваме промяната - Демократична България" с 19,9 на сто, сочи публикувано днес национално представително проучване на "Алфа рисърч", проведено през първата седмица на март. Друго проучване от същия период показва, че при предсрочни парламентарни избори резултатите на първите две коалиции биха били 23,7% и 19,2%.

"Възраждане" би получила 13,2% на евровота и 12,8% на национални избори, БСП - съответно 8,6% и 9,8%, а ДПС - 8,4% и 9,7%. За ИТН проучването сочи  4,9% за евровота и 5,1% за национални избори.

39% от българите нямат нагласата да гласуват на предстоящите през юни европейски избори, 32% заявяват, че със сигурност ще упражнят правото си на вот, а 29 на сто се колебаят. Най-високата мобилизация проявяват двете крайни групи – на най-големите евроентусиасти и на най-големите евроскептици. В резултат от това ПП-ДБ повишава своя резултат от хипотетични национални избори (до 19.9%) и скъсяват дистанцията с ГЕРБ до 2.7 пункта, който събира 22.6% от вота на гласуващите. "Възраждане", подобно на други европейски страни, където евроскептичните и антисистемни партии се представят малко над националния си потенциал, достигат 13.2%. По-слабата мотивация, дистанцираност и фокус върху локалните проблеми поставят в леко отстъпление ГЕРБ, БСП (8.9%) и ДПС (8.4% - чиито избиратели в Турция нямат право да гласуват на евроизбори).

Проучването за европейските избори показва, че около 60% от българите запазват категоричната си подкрепа за членството на България в ЕС, но скептицизмът към начина на управление на Съюза и конкретни негови политики нараства с по-ускорени темпове. 12% от пълнолетните анкетирани одобряват изцяло начина, по който се управлява ЕС, 42% - донякъде, а 39% са неудовлетворени. Сънародниците ни одобряват най-силно онези политики, които им дават шанс да се възползват от достиженията и гаранциите на по-развитите европейски страни, а са най-критично настроени към онези, които се прилагат, или предстои да се приложат от Брюксел на национално равнище. Например, проучването регистрира най-позитивно отношението към възможността при нарушаване на правата им българите да се обръщат към Съда по правата на човека в Страсбург (84%). Следва удовлетвореността от  възможностите за трудова миграция, т.е. за работа в страни-членки на ЕС (81%) и предвижданото изграждане на обща европейска система за сигурност (68%). Разширяването на Еврозоната и Шенгенското пространство (53%) и влиянието на еврофондовете за развитието на България (51%)  също се оценяват преобладаващо позитивно, но те срещат и по-висок дял негативни мнения - по около 30 на сто.

Противоречиви са обществените реакции към ефекта от европейските политики в три важни направления: Зеления преход – 34% положително отношение срещу 42% отрицателно; европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи срещу 45% неподкрепящи);  политиката за трудова миграция от страни извън ЕС в България (34%:49%).

Най-чувствителни и отрицателно настроени са българите към миграционната политика, която се одобрява от 19% при над три пъти повече негативни мнения; земеделската политика (свързана и с неяснотите около т.нар.зелен преход) – 26% одобрение при двойно по-високо неодобрение и увеличаване правомощията на ЕК за сметка на националните правителства – 77% неодобрение.

Каква кампания ще водят партиите – с  чисто европейски, или с национален фокус, кои фигури ще издигнат за евродепутати и каква ще бъде партийната кондиция след три месеца, несъмнено също ще повлияят върху конкретните резултати. Със сигурност обаче разлика в логиката на европейския и националния вот е налице и това дали двата избора ще се проведат заедно или поотделно, ще окаже влияние върху националната политическа картина.

Седмици преди първата по рода си ротация в изпълнителната власт, дейността на кабинета се ползва с одобрението на 21.1% от българите – колкото е била и стартовата му подкрепа от преди девет месеца, показват още данни от проучването. Неодобрението нараства от 37% при сформирането му до 52.9% към момента. Премиера Николай Денков одобряват 23.6% при 26% при встъпването в длъжност. Ръстът на неодобрението му от 30% до 42.4% за същия период.

Мария Габриел, която се очаква да поеме поста на министър-председател, е сред малкото политически представители в страната с позитивен рейтинг – 34.7% положителни срещу 25.2% отрицателни оценки. Очакванията за дейността на кабинета „Габриел“ са преобладаващо неутрални, но благодарение на персоналното доверие към нея оптимизмът надделява над песимизма: 20% смятат, че правителството ще работи по-добре срещу 15%  - че ще работи по-лошо.