"Коледна приказка" от Пламен Иванов

Било деня, преди Коледа…

В едно малко и красиво градче Валя и Мартин живеели, заедно със своите родители. Мама приготвяла трапезата с коледните ястия. Татко подреждал красивата Коледна елха.

Двете деца, много помагали и нямали търпение за така, чаканите подаръци. Те поглеждали често през прозорчетата на къщата и се надявали, да видят нещо навън. Но там се виждала само близката горичка. Изведнъж Мартин забелязал нещо различно….

-  Валя виж! Вън вали сняг! - Виж колко бързо падат белите снежинки от небето.

Валя се затичала към прозорчето, видяла снежинките и запищяла от радост.

- Снежинки, много пухкави снежинки падат от небето.

- Мамо, тате, може ли да излезем навън, за да си поиграем със снега. - питали щастливи децата.

- Може, но не влизайте в гората самички и не се отдалечавайте, че вече се стъмнява! - отговорили мама и тати.

Децата сложили топли дрехи и излезли навън. Там било толкова красиво! Снежинките се сипели навсякъде. Били толкова бели и меки. И навън не било изобщо тъмно, защото снежинките светели навсякъде като малки коледни  лампички, а луната била голяма и красива. Всичко се виждало. Изведнъж, децата чули някой да плаче и да вика до гората.

-  Олелеее…! Олеее … ! Ехоо …..! Помощ, помогнете …! Има ли някой да помогне….?!?

Децата видели един истински Северен елен, покрит целия със сняг, много уплашен, със счупени рогчета.

- Кой си ти? И какво се е случило с теб? - попитал Мартин.

- Здравейте мили дечица. Аз съм едно от еленчетата на Дядо Коледа. Казвам се Комета и съм част от еленчетата, които теглят вълшебната шейна. Аз съм най-бързото еленче и благодарение на мен, шейната на Дядо Коледа може да лети и да доставя подаръците на всички деца по света. Но се случи нещастие. Блъснах се лошо в един голям снежен облак.

А той беше толкова пълен със сняг, че гръмна направо в лицето ми. Докато се усетя бях паднал на земята. Загубих се и без мен няма, как да полети шейната и да се раздадат подаръците на децата. Не мога да полетя отново…..

-  Оооо... това е много лошо Комета! Ние как можем да ти помогнем? Какво трябва да се направи, за да можеш да се върнеш - попитали притеснени Валя и Мартин.

-  Ами моето сърце свети когато е заредено с радост и коледно настроение... Но, сега как да стане това? Болят ме счупените рогца и се чувствам толкова самотен, нещастен и притеснен за моите другари.

-  Не си самичко мило еленче. Ние ще ти помогнем - казала Валя

-  Искаме да дойдеш в нашата къща на гости! - казали задружно децата.

Когато еленчето влязло в къщата, било възхитено. Мама била направила толкова вкусни неща, а татко бил украсил най-красивата елха. Еленчето хапнало вкусни меденки и изпило чаша топъл чай. Тати го покрил с топло одеало, а мама намазала счипените му рогца с лекарство. Децата запели красиви коледни песни.

Изведнъж еленчето се почувствало много по-добре, сърцето му отново станало щастливо и започнало да свети.

- Оооо, Комета, но ти наистина блестиш!!! - казали децата.

- Да! Това е моята сила, да блестя силно в небето. Вие, мило семейство стоплихте моето сърце, върнахте моята магия и духа на Коледа. Вие спасихте мен и Коледата тази година. Благодаря ви от сърце! Сега трябва да вървя при моите другарчета.

Децата и Комета излезли навън. Еленчето се затичало, започнало да свети още по-силно и излетяло в небето. Когато децата се върнали в къщата, под елхата ги чакали много, много подаръци.

Те били видели магията на Коледа.