"Коледното приключение на Демоника и децата" от колектив

Очите на децата светеха като звездички в този щастлив миг, когато всички в училищния салон очакваха добрия Дядо Коледа, с огромен чувал подаръци. Цялата зала светеше в ярки, шарени светлинки. Всички бяха облечени празнично. Звучеше коледна музика. Ухаеше на коледни сладки, донесени от родителите за празничния бюфет. Всички деца се приготвяха за училищните танци и песни. Оживено говореха и се смееха. Празничната програма започваше.

Директорката на училището тъкмо стъпи на сцената с микрофон в ръка и преди да успее да каже каквото и да било, се чу страшен трясък като от счупено стъкло. В залата стана тъмно, сякаш настъпи най-черната нощ. Писъците и свистенето на силен зимен вятър влязоха някак вътре. Изведнъж се чу зловещ смях, който идваше сякаш от мрака. Малките деца млъкнаха и ужасно се изплашиха. Някои дори се разплакаха.

- Ха-ха-ха-хааа - прозвуча вече в залата леденият смях на жена, която влезе вътре заедно със студа и с тримата си придружители.

Тя беше облечена цялата в черно. Единствените цветове по нея бяха белите й коси, които приличаха на дълги, ледени висулки и червените й очи, които пронизваха тъмнината. На главата й проблясваше корона от черни скъпоценни камъни.

До нея вървяха три странни същества, също облечени в черно. По тях нямаше никакъв цвят, а лицата им бяха скрити под черни маски.

- Какво правите вие тук? Ще празнувате, а? Тази година няма да има Коледа. Аз плених вашия Дядо Коледа и вие вече никога няма да го видите - каза Демоника.

- Няма да празнувате - каза най-високият от страшните й придружители.

- Няма да имате подаръци - каза другият.

- Никога повече няма да почувствате празничната обстановка на Коледа. Няма да има украси, елхи, коледно настроение. Ще изчезне доброто по света- каза третият.

В залата настана пълно мълчание. Малките дечица се сгушиха в родителите си. А Непознатата отново  каза с ледения си глас:

- От този момент нататък ще властва злото над света и всички ще станете като нас. Ще станете мои поданици и ще правите каквото ви кажа.

- А Вие коя сте? Как си позволявате да ни отнемете Коледата и как така ще ни казвате какво да правим? - осмели се да попита някой от публиката.

- О, мен ли питате? Аз съм злата Демоника. Родена съм в най-студеното и страшно място на Земята - царството на демона. Баща ми беше зъл магьосник, който прогони майка ми, добрата фея, за да ме направи зла като него. Мразя Дядо Коледа, защото никога не получих подарък от него. Той се боеше от страшния ни черен замък и от злия ми баща. Никога няма да забравя как ходехме с татко в града на празника, за да купи той неща за черните си магии. Тогава виждах радостни деца в къщите и по улиците. Те пееха, забавляваха се, играеха заедно със семействата си и отваряха купищата подаръци, които Дядо Коледа им беше донесъл. Стисках пръсти в юмруци и много исках децата да ме видят и да поиграят с мен, но никой не ме забелязваше. Тези щастливи картини се забиваха като игли в сърцето ми, там оставяха отровата на злото и вледеняваха сърцето ми.  Всички бяха безкрайно щастливи, а аз не. Още тогава реших, че един ден Дядо Коледа няма да дойде никога повече при никое дете и всички ще разберат как съм се чувствала аз тогава. Този ден дойде. Сега аз съм царицата. Тръгвайте си! Изчезвайте от тук! Няма да има празник! Няма вече Дядо Коледа. Само Аз – злата Демоника - ще властвам над света и той ще прилича на мен – леден, страшен, зъл, с късче лед вместо сърце.

Чу  се трясък на гръмотевица.

- Не, почакайте! Така не може! Коледа е най-скъпият ни празник. Не можете да ни го отнемете, само защото вие не сте получавала подаръци. Вината не е наша! Искаме си празника, искаме Дядо Коледа! Нали? – каза една от по-големите ученички в залата.

- Точно така. Искаме си празника! – обади се и едно момче.

- Защо да не мога да ви взема празника? Аз вече го направих. А вие, дребни хорица, не можете да ме спрете. Вашият Дядо Коледа съм го затворила в моя леден мрачен палат и никога повече няма да видите нито него, нито подаръците, които сте си пожелали – изсъска злобно Демоника.

Тогава друго момиче направи крачка към Демоника и каза:

- Предлагаме ти да играем на една игра. Ако ние спечелим, ни връщаш Дядо Коледа и хубавия празник. Също и подаръците! След това ще изчезнеш в мрачния си палат и никога повече няма да те видим. Ако загубим, всички си тръгваме.

- Добре. Съгласна съм – отвърна злата жена. - Да играем, но няма как да ме победите. Нали не забравяте, че аз съм царица Демоника?

- Ние ще ти кажем истини, които ти не можеш да отречеш. И не само ще спечелим, но и ще те направим добра - заплаши я младежът.

- Ха-ха-ха! Това няма как да стане – изсмя се злата царица.

Напред пристъпи още едно момиче и каза:

- Ето първата истина: Ти си могъща. Имаш невероятна сила, но я използваш, за да правиш зло. Твоята сила е вредна за хората. Ще бъдеш наказана за това!

- Да, истина е, но няма да бъда наказана, защото няма кой да направи това – отговори Демоника.

Все повече младежи приближаваха Демоника и предлагаха своите истини.

- Външно си красива, но сърцето ти е късче лед и отвътре си черна като най-мрачната нощ. Внимавай! Светлината винаги побеждава мрака!- каза един от тях.

- Твоята майка много те обичаше и те търсеше през всичките тези години, но не можа да те спаси от страшния ти баща - цар Демон- добави едно от момичетата.

- Твоето истинско име не е Демоника. Майка ти искаше да те нарече Ангелина. Но твоят зъл баща те кръсти Демоника и те превърна в демон – каза друго.

- Аз съм демон, но останалото не е вярно! Нищо от това, което казвате не е вярно. Не можете да го докажете. Аз печеля играта. Махайте се от тук! Свършено е с вас! - изкрещя Демоника.

- Не, не. Нищо не е свършило. Тук, при нас, има един човек, който те познава и ще потвърди всички истини. Това е добрата фея – твоята майка – плахо промълви едно момиченце.

- Аз нямам майка. Тя не съществува - отсече злата царица.

В този момент от публиката се появи красива жена в светли дрехи. Цялото й същество излъчваше магична светлина, а добрата й усмивка можеше да разтопи и късче лед. Тя каза кротко:

-Всичко, което казват тези деца, е истина. Опитвах години наред да се свържа с теб, но баща ти те пазеше много добре и не успях да те изтръгна от лапите му. Прости ми! Това може да бъде поправено. Просто ми позволи една прегръдка, моля те!

- Махай се! Не те познавам. Не ме доближавай! - разкрещя се Демоника.

- Добре. Да опитаме нещо друго. Ние казваме, че ти имаш сърце. Под ледената му обвивка се крие поне малко добро. И само доброто може да унищожи злото в теб - намеси се едно от момичета.

- Можем да ти помогнем. Ти имаш сърце. Истинско сърце. Ще ти докажем това – присъедини се друго.

Децата и добрата фея се приближаваха все повече към Демоника и нейните принцове на злото. В залата настана смут.

- Щом не ни вярваш, виж какво може да направи една прегръдка - каза добрата фея.

Демоника не искаше никой да я докосва и започна да отстъпва назад. Децата и феята съвсем се доближиха до злата царица и нейните принцове. В този момент зад гърба на Демоника излезе малко момиче, която приличаше много на нея. Само очите му бяха сини като небето и бистрите магически езера от света на феите. То носеше в ръцете си шарен плат, изтъкан от топли прегръдки. Детето наметна Демоника и тримата й придружители, а добрата фея и останалите ученици разтвориха ръце за прегръдка. Изведнъж осветлението в залата изгасна, сякаш стана магия. Хората от публиката с интерес очакваха какво ще се случи. Зазвуча приказна мелодия. Миг след това силен блясък заслепи всички и когато отвориха очи, на сцената беше станало чудо.

Злата Демоника и нейните придружители бяха напълно преобразени. Нямаше ги вече черните наметала. Принцовете на мрака изглеждаха като обикновени момчета, а на лицата им грееха усмивки. Бяха леко объркани и смутени. Злата царица също не приличаше на себе си. Лъскавите й бели коси падаха като коприна върху дълга до земята, празнична червена рокля. Очите й блестяха от вълнение, но вече бяха озарени от светлината на добротата и коледната магия.

Звън на коледни камбанки прекъсна този вълшебен момент на преобразяването и в залата влезе самият Дядо Коледа. Усмивката му зарази всички присъстващи. Малчуганите заръкопляскаха щастливо. Празникът можеше да продължи.