"На път към мечтите си" от Есин Мюзекер

Имало едно време едно момиче, което живеело със семейството си в малко селце. Те не били много богати и се изхранвали с храната, която отглеждали в градинката си.

В един нещастен ден, майката на момичето умряла от тежка болест. Бащата много се натъжил от загубата на любимата си съпруга и за да забрави мъките си, се оженил повторно за млада жена, която да помага в градината. Въпреки че пак имал жена, не издържал на мъките и умрял.

Момичето останало само с мащехата си и ѝ помагало в градината. След няколко години, дошло време да тръгне на училище, за да се образова, но втората му майка казвала, че образованието е безполезно и в градината не ѝ трябва.

След време, момичето станало пълнолетно и мащехата решила, че е достатъчно голямо, за да се издържа само и го изгонила. Девойчето решило да се разходи в гората до селото. Там чуло глас и решило да го последва. Намерило едно малко прасенце, паднало в доста дълбока дупка, от която не можело да излезе. Помогнало му да излезе и после се заговорили:

 - Благодаря, че ми помогна! - казало прасенцето.

 - Чакай! Ти говориш?

 - Да. Преди няколко години, единствената ми мечта беше да говоря и приятелят ми Масал (преведено от турски - ,,приказка”) ми помогна да я сбъдна. Приютиха ме в детска градина и аз излязох да се поразходя, когато паднах в тази дупка.

 - Майка ми и баща ми умряха. Останах да живея с мащехата си, но тя ме изгони. Сега не знам какво да правя.

 - Ти имаш ли си детска мечта?

 - Да, винаги съм искала да бъда детска учителка. Но нямам образование, за да стана такава.

 - Можеш да помолиш Масал да помогне и на теб.

 - Чудесна идея! Но аз не знам къде е той.

 - Няма проблем, аз ще дойда с теб.

 - Благодаря ти! Хайде, да потегляме!

 Прасенцето и момичето тръгнали и скоро стигнали до двореца на Масал. Влезли в него и се качили в стаята му. Той бил еднорог, от турски произход, който много обичал да помага на всички. Масал много се зарадвал като видял прасенцето и казал:

 - Ооо, приятелю, как си?

 - Супер съм! Ти как си?

 - Аз също съм добре. Кое е това момиче, което е дошло с теб, днес?

 - Това е новата ми приятелка. Тя ми помогна, когато имах нужда и сега искам да ѝ помогна и аз.

 - Добре, а какво ви води тук, при мен?

 - Тя иска да стане детска учителка, но няма образование. Има ли как да ѝ помогнеш?

 - Естествено! Но ми трябва книгата “Масал Китаби” (преведено от турски - “Книга с приказки”), която е изгубена в гората. Ще ми я донесете ли?

 - Да, но къде по-точно е тази книга?

 - Тя е точно на три километра от двореца, но не знам в коя посока трябва да вървите, за да я намерите. Ще ви дам този вълшебен пръстен. Когато стигнете мястото, където е книгата, камъчето на пръстена ще започне да мига. Това е знак, че тя е на метри от вас. Внимавайте, защото ако не намерите нищо, а сте минали три километра, ще трябва да се върнете с помощта на това.

 - Какво е това?

 - Това са три парченца вълшебен локум, с които ще можете да се върнете, ако се изгубите. Само трябва да го изядете и ще се озовете точно пред портите на двореца.

 - Благодаря Ви, Масал! Сега ще мога да стана учителка! - зарадвала се девойката.

 - Няма защо! Лек път!

Момичето и прасенцето потеглили. Масал им дал също и уред, който измервал разстояние. Не след дълго, те вече били изминали три километра, но пръстенът не светвал и те решили да се върнат. Разделили едно парче локум на две и след като го глътнали, моментално се озовали пред двореца. Отново потеглили, но този път в другата посока. Ала отново се изгубили и се върнали пак с помощта на локума. Имали последен опит да намерят книгата и този път потеглили направо. Минали разстоянието, но пръстенчето все още не светвало. Те не се отчаяли. Мястото било доста познато за тях. И ето - след още няколко крачки пръстенът светнал. Книгата била в същата дупка, където било паднало прасенцето. След като извадили книгата, се върнали при Масал с помощта на последното парче локум.

 - Донесохме ти книгата! - рекло момичето.

 - О, това е чудесно!

 - Сега какво следва? Как ще се образовам?

 - Ще трябва да останеш три години в двореца и да се обучаваш.

 - Добре! Съгласна съм!

 - Тогава да започваме....

Минали три години, момичето се образовало достатъчно, за да стане детска учителка. Масал ѝ предложил да отворят детска градина до двореца, където безплатно да обучава децата. Така и станало. В детската градина започнали да ходят децата, които нямали много пари. Така момичето сбъднало мечтите си и в същото време помогнало на децата. То останало да живее в двореца заедно с прасенцето и Масал. Девойчето простило на мащехата си и от време на време ѝ ходело на гости, за да ѝ помага в градината.