"Феята на усмивките" от Ивая Стойчева

Живяло някога едно момиче на име Лилибет. То имало много голямо сърце и винаги помагало на всички. Детето обичало природата и животните, обожавало разходките в гората и искало всички да бъдат щастливи. Неговата мечта била да бъде фея на усмивките.

Веднъж, докато Лилибет се скитала из гората, забелязала, че всички са мрачни и никой не се усмихвал. Птиците не пеели така омайно както преди, а хората се били затворили в къщите си и гледали с тъжни лица през прозорците.

В този миг момичето забелязало пред себе си една цветна шапка. Не щеш ли, от нея изскочило зайче и рекло:

 - Здравей, момиченце! Приятно ми е да се запознаем! Казвам се Рико. А ти?

 - Аз съм Лилибет! – възкликнала тя.

 - Искаш ли да ми помогнеш да направим хората и животните в тази гора по-щастливи?

 - Разбира се! Но защо са толкова тъжни?

 - Вълкът е виновен! Той иска да бъде цар на тази гора и всички да му слугуват. За него не е важно щастието на другите, а мисли само за себе си. Със зла магия е превърнал обитателите на гората в тъжни сенки. За да се избавим от това, трябва да влезем тайно във вълшебната му пещера и да вземем короната, която ще направи всички ни, отново щастливи.

 - Ще ти помогна да спасим хората и животните! Да тръгваме към пещерата!

След дълга разходка из мрачната гора, Лилибет и Рико най-накрая се озовали пред вълшебната пещера на вълка. С изненада момичето забелязало, че пещерата е жива.

 - Здравейте! Какво ще искате от уважаемия цар на гората?

 - Искаме да вземем короната на щастието – отговорил Рико.

 - Ама вие страх нямате ли? Вълкът я пази като очите си! Ако разбере, че искате короната, ще заповяда да ви отрежат главите, чеда мои! Недейте!

 - Обещаваме ти, че той няма да разбере! Ще влезем, когато заспи – казала решително Лилибет.

 - Добре, но внимавайте! Аз ще ви помогна с каквото мога, защото се уморих да гледам тъгата в очите на животните и на хората. Искам всички най-накрая да са щастливи!

Дошла вечерта. Мрак покрил гората. Рико и Лилибет се запътили отново към пещерата. Промъкнали се тихо. Зад себе си чули силно хъркане. Злият цар на гората спял дълбоко. Лилибет се приближила до вълка и зърнала един ключ до леглото му. Бързо го грабнала и тръгнала да бяга. Изплашен до смърт, Рико изтичал след нея. Така успешно преминали първото си изпитание.

След дългото лутане в пещерата, двамата стигнали до една чудно красива врата. Тя била охранявана от двама стражи. Рико предложил да ги приспят с помощта на магията на вълшебно цвете, което той винаги носел със себе си. Вълшебството подействало и стражите заспали дълбоко. Така Лилибет отключила и с Рико влезли вътре. В стаята се открила прекрасна гледка. Пред очите им била короната на щастието! Те грейнали от радост. За жалост, нямало как да вземат короната, защото тя била в стъклено ковчеже, което можело да се отвори само от една вълшебна дума.

Лилибет и Рико гадаели каква може да е думата, казвали на глас какво ли не, но ковчежето оставало затворено. Изведнъж Рико рекъл:

 - Ох, защо не можем да познаем думата! Искам добротата да победи!

В този миг ковчежето се отворило. Рико съвсем случайно изрекъл вълшебната дума “доброта”. Лилибет грабнала короната и без да се замисли я сложила на главата си.

 - Дълго време чаках да ме освободите – заговорила с магичен глас короната. – Щом съм в ръцете на някого с добра душа, вълкът няма повече да властва над всички и да ги прави тъжни!

Едва изрекла тези думи короната и изведнъж станало ден. Всички грейнали от щастие. Вече нямало тъжни лица. Животните се разхождали без страх от злия цар, хората се усмихвали и пеели весели песни. От този момент започнали да наричат Лилибет „Феята на усмивките“. И животните, и хората ѝ били благодарни за това, че ги е спасила. Така и не се разбрало как вълкът изчезнал от гората, но никой, никога повече не чул за него. Рико обаче знаел отговора на този въпрос: където се настани доброто, злото винаги бяга, защото не може да го победи. 

От този ден нататък, всички заживели дълго и щастливо.