"Фармацевтът" от Славея Минчева

Отчаян и отегчен, Спас се беше мъкнал по частни уроци цяла година. Накрая установи, че не знаеше нищо… Гледаше бланката на матурата в пълно вцепенение, все едно беше на немски език. И като по някакво чудо в съзнанието му изплува образът на пияния му вуйчо (гастарбайтер в Германия), който важно фъфлеше, че средностатистически, най-често срещаният верен отговор е „В“. И Спас подкара „В“-тата яростно. Тази тактика му донесе зашеметяващия бал от 465 точки, които му бяха достатъчни за един Техникум по програмиране и роботика, който си беше харесал. Оставаха само някои формални детайли – заявление, класиране и др., но с тях се занимаваше майка му. Спас беше свършил своята част от работата.

В деня преди класирането, Спас сънува кошмари и се събуди рано. После рязко изрита чаршафа и намери майка си в кухнята.

– Ти нали написа онзи Техникум в заявлението?

– Написах го! – отговори Димитричка Спасова и тутакси тръгна да излиза от стаята.

– На кое място го написа? – попита подозрително Спас.

– На 47-мо….

Устата на Спас пресъхна. Краката му омекнаха.

– Какво…, какво написа на първо място?

– Немската езикова гимназия! – окопити се майка му.

– Няма да уча немски! – просъска Спас.

– Виж бе, Спасе, остави ги тия роботи… Германия е близо. И вуйчо ти е там да те наглежда. Много хубави университети има… Безплатни! Виж, на леля ти Виче дъщерята фармацевт стана. Живот си живее! И на съседката на стринка ти, синът ѝ, и той в Германия учи. Даже аптека ще отваря. Немският е песен… Георги Димитров го е научил за няколко месеца, че ти ли няма да успееш с 465 бал…

Така беше започнало всичко.

Спас ставаше машинално. Качваше се на автобуса. На спирка „Предградие“ слизаха учениците от Техникума по роботика, а Спас ги гледаше тъжно. Самият той слизаше на следващата спирка, с „фармацевтите“…

Немският не беше точно песен. Половината от звуците звучаха в устата на Спас като стенания на умираща крава. Гърлените „рррр“ – та го караха да се напряга, все едно идва Трета световна война. Когато пуснеше някой аудио файл вкъщи, всички се надпреварваха да крещят:

– Спасеее, намали!

А Спас ядно увеличаваше звука, все едно не е чул.

След дълги размишления Спас констатира, че немският е абсурдно труден и нелогичен. Роботите пасти да ядат! Всяко съществително си имаше собствен род, който трябваше да се помни. Някакви глаголи имаха делими представки, поради което част от глагола беше в началото на изречението, а остатъкът – в края. Намесваха се падежи, времена, рекции, видове словоред… Спас беше твърдо убеден, че самите немци щяха да си отменят езика. Само дето го учеше този език! Само дето се мъчеше!

Когато трябваше да говори, Спас облещваше поглед нагоре, примигваше, за да нагласи думите, лицето и падежа, и… установяваше, че е забравил какво иска да каже. Ако трябваше и прилагателно да включи, процесът се проточваше толкова дълго, че никой не искаше да говори с него. Даже госпожата по немски беше спряла да го вдига, защото я „заболявала главата“, пък и „губел времето на класа“. На контролните и тестовете Спас минаваше метър с „В“ –тата.

Тогава се появи поредната непреодолима, грозна опасност. В края на учебната година учениците трябваше да изнесат представление на немски пред всички родители, а последните трябваше да се гордеят с постиженията им. Сюжетът на представлението се въртеше около сватбата на двойка влюбени (зубрачите на класа). На Спас беше отредена мижавата роля да напъти бащата на булката къде е църквата. След генералната репетиция госпожата окастри репликите му и ги сведе до една – „Църквата е зад аптеката“ (DieKircheisthinterderApotheke.) Това просто изречение от четири думички беше за Спас като гигантски монолог, като четириглава ламя, носеща бедствия и опустошения.

Спас почти не спа в нощта преди представлението. Сънуваше, че работи в аптека... Влизаха всякакви хора и го питаха къде е църквата, а Спас не спираше да повтаря, бълнувайки: „Църквата е зад аптеката“, „Църквата е зад аптеката“, „Църквата е зад аптеката“… Събуди го гласът на майка му, която важно обясняваше на съседката, че днес е денят на „немското представление“.

Спас светкавично се облече и хукна навън. Влезе в първата аптека, а после се качи на автобуса. На спирка „Предградие“ извади шишето с йодната тинктура и капна няколко капки върху бучката със захар. „Фармацевтиката е една благородна професия!“ – помисли си мрачно Спас.

В този ден Димитричка и Дойчин Спасови не присъстваха на представлението в Немската езикова гимназия. Димитричка обясняваше пред приятелки, че Спас имал главната роля, но вдигнал висока температура и се наложило да отсъства. 

Същата тази температура беше мистериозно изчезнала още в ранния следобед от деня. Това беше и първият ден от новата учебна година, в който Спас отвори файловете с чертежи на роботи и вглъбено загледа разреза на един робот серия SD3489D.