"Пътешествие в космоса" от колектив

Едно коте, което нямаше дом, веднъж  срещна на улицата един човек. Човекът взе котето у дома и го кръсти Сели. Неговият дом се намираше сред прекрасна градина, където растяха най-красивите цветя. Един ден, покрай градината мина едно зайче на име Звездичка. Котето зърна зайчето и му препречи пътя, поздрави го и го попита за името.

Така се запознаха Сели и Звездичка. Те често играеха между цветята и веднъж тичайки стъпкаха едно глухарче, но не обърнаха внимание. Изведнъж двете  животни пропаднаха в дупка, която се оказа странен тунел.

Той ги отведе в една огромна зала с истинска ракета. Вместо таван над тях се простираше звездното небе. Двете приятелчета се втурнаха към ракетата, като си мислиха, че тя ще ги заведе у дома. Вратата на ракетата се отвори и се спусна стълба. Звездичка и Сели се покатериха и вратата зад тях се затвори. Ракетата излетя. Изведнъж пред тях се появи глухарче, онова глухарче, което те бяха стъпкали в градината. Те го погледнаха уплашено, а то им проговори:

-  Не се плашете. Ще ви заведа на моята планета.

След дългия полет те се приземиха на една напълно различна планета, на която нямаше хора и животни, а беше населена само с говорещи цветя. Глухарчето ги поведе към чудна сграда със стъклен купол, от който струеше светлина. Там ги посрещна царят на цветята. Той беше висок, строен, облечен с червено наметало и корона на главата, от която идваше светлината – това беше царят Слънчоглед.

-  Добре дошли на цветната планета, земни животни! Тук сте, за да научите, че и растенията са живи. Ще останете известно време, за да ни опознаете.

Звездичка и Сели бяха поканени да гостуват на някои по-известни семейства като: семейството на Розите, семейството на Нарцисите, семейството на Игликите. Дните, които прекараха в домовете на тези цветя, бяха забавни и те научиха много неща: за Розите, че са чувствителни и обичливи; Нарцисите пък, от своя страна, се считаха за най-красиви и изтънчени, а Игликите бяха най-гостоприемното семейство и се отличаваха със своята скромност и доброта. Те посетиха и дома на техния  приятел Глухарчето, което се оказа най-забавното и щуро другарче.

Настъпи денят на тяхното завръщане, Сели и Звездичка се чувстваха тъжни. Те толкова се привързаха към цветята, че не искаха да оставят своите нови приятели. Пред ракетата ги чакаше царят Слънчоглед.

-  Време е! Вие научихте своя урок. Давам ви част от светлината да я носите в сърцата си и да помните приятелите си.

Зайчето и Котето се качиха на ракетата и тя полетя. Апаратурата на ракетата издаде странен звук и на екрана се изписа „аварийно кацане“. Слизайки бяха заобиколени от множество роботчета. Приятелски настроените обитатели помогнаха да отстранят проблема. На Сели и Звездичка им се искаше да останат и да ги опознаят, но условията на планетата Менталика не позволяваше дълъг престой. Там нямаше кислород, вода и светлина. Благодариха на роботчетата и поеха към своя дом. Животните с нетърпение очакваха да видят синята светлина на родната си планета. В безкрайния космос, сред звездите, зърнаха любимата планета. Апаратурата на ракетата изписа „скорошно приземяване“. Приятелите щастливи се спогледаха.