"Магия под водата" от Адреана Георгиева

Преди много време в едно селце спокойно живеели майка, баща и дъщеря. Те притежавали ферма и голяма къща. Момичето имало дълги руси коси и черни очи. То впечатлявало всички със своята доброта и хубост.

За огромно нещастие, бащата загинал, когато дъщеря му била едва на шестнайсет. Единственото, което ѝ останало от него, била една карта, която не разбирала, и едно малко скъпоценно камъче. Тя винаги ги носела със себе си. Не след дълго майката си намерила нов мъж. Той бил мързелив и не работел, затова те обеднели и започнали едва да свързват двата края.

Една студена зимна вечер, мъжът изгонил доведената си дъщеря, защото искал да живее сам с жена си. На съкрушената майка обяснил, че тя е избягалапо свое желание. По това време, бродели защитниците на селото, които го пазели от зли сили. Те се ядосали, когато видели девойката да скита сама, затова я подгонили и така, докато не стигнали до една пропаст. Момичето разбрало, че няма изход от бедата и затворило очи, готово да скочи.

Когато пак ги отворила, девойката видяла, че се намира в тъмна пещера. Учудила се много. Мястото било празно и тихо. В центъра се виждала светлинка. Това била ябълка, при това златна. Девойката, без да мисли, набързо я изяла, защото била прегладняла.

В този момент дрипавите ѝ дрехи се превърнали в изящна синя рокля, а струя вода я понесла още по-навътре в пещерата, докато не се озовала под водата. Нямало как да се върне обратно, затова започнала да се лута насам-натам, за да разгледа този, нов за нея свят. Всичко било тъмно и плашещо. Обитателите били тъжни и потънали в мрак. Това не бил светът, за който била слушала в приказките. Между краката си забелязала стар вестник, който незнайно как се озовал пред нея. На заглавната страница пишело, че зла вещица спуснала проклятие над целия воден свят, откраднала короната на царя и я разпръснала на части. Така тя притежавала невиждани сили, но имало поверие, че едно момиче с добро сърце ще я победи и ще събере частите на короната отново. Това бил нейният най-голям страх. Тих глас прошепнал на девойката, че избраната е тя и даровете от татко ѝ ще ѝ помогнат. Тя се доверила на това, което чула, защото нямала друг избор. Извадила картата от баща си. Видяла, че тя наистина показва път, който започнала да следва.

Стигнала до един град. Жителите там имали голям проблем. Нямали никаква храна и едва оцелявали. Тя обаче се сетила, че ѝ останали семенца от дома ѝ. Научила ги как да си ги посеят и отглеждат. Скоро нивите им се напълнили с морски дарове. Те ѝ били безкрайно благодарни. Дали на девойката частта от короната на царя, която пазели.

Тя тръгнала към следващия град. Там имало друго бедствие. Никой нямал желание да върши работата си и настанал хаос. Тя успяла да им покаже ползата от всеки занаят и върнала желанието им. Получила още една част от короната и била изпратена с благодарности и усмивки.

Следващото място от картата било най-трудното изпитание, а именно омагьосаната гора, където живеела вещицата. Гората била тъмна, изпълнена с мрак и омраза. Момичето вървяло бавно и уплашено. Магьосницата веднага разбрала това от стражата си, затова създала огромни водорасли. Накарала ги да заловят гостенката. Девойката изплашено се свила в един ъгъл. Започнала да си пее, защото винаги се успокоявала така, когато била тъжна. Растенията усетили мелодията ѝ и заспали кротко.

Всичко утихнало. Тя се изправила отново и продължила да върви. Изведнъж множество медузи започнали да я заобикалят. До нея имало три големи миди и ръждясали  корабни вериги, случайно изхвърлени от дъното. И точно тях използвала, за да си направи набързо щит.  Успяла да премине през парещите пипала невредима.

Стигнала до дома на вещицата. Той бил тесен и страшен, потънал в дълбока мъгла. Тя надхитрила стражите, като използвала горната си дреха за ласо и се изкачила до отворения прозорец на къщата. Стопанката побесняла, но щом се опитала да я омагьоса, нещо я защитило, магията се обърнала срещу нея и я смалила до размерите на мравка. Това нещо била феята кръстница на спасителката, която я пазела през цялото време, защото била пратена от баща ѝ. Двамата с него, били пазители на картата и скъпоценния камък от короната. Щом разбрала това, девойката била много благодарна и доволна, че е успяла. След това намерила последната част от короната, скрита при вещицата. Сглобила всички парчета, сложила и камъчето от герданчето си, което било последният елемент. Магията се развалила.

Освободила кралското семейство, което било държано в затвор в къщата. Те били възхитени от постъпката и красотата ѝ. Заради тези нейни качества кралят я поискал за снаха. Тя от пръв поглед се влюбила в принца и той в нея. Кръстницата довела майка ѝ, която се зарадвала пак да види дъщеря си, а пастрока ѝ затворили при вещицата.

Кралството върнало разцвета и приказността си. Вдигнали голяма сватба за принца и момичето и всички заживели щастливо, помнейки, че никога не трябва да се отказваш, защото за всеки проблем има решение и щастлив край.