"Март и нейният подвиг" от Надежда Титерякова

Живяла някога една майка, със своята дъщеря Март. Всеки ден жената работела на полето, където отглеждала жито, за да се изхранват. А нейното дете мечтаело да има криле или нещо, с което да може да лети, за да обикoли света.

Веднъж годишно, за нещастие на семейството, през най-късия ден идвала една голяма огнена птица, която изпепелявала житото и изчезвала. Майката се притеснявала детето ѝ да не остане гладно и винаги, когато наближавало времето на птицата, тя скривала част от житото и правела колкото може повече готови хлябове.

Когато Март пораснала, поискала да издири голямата огнена птица. Помолила майка си да ѝ приготви храна и да ѝ даде меча, който бил на баща ѝ. Той не бил обикновен - острият му връх можел да мине през всичко и да прободе всеки неприятел.

След като тръгнала, целият ден минал спокойно, но привечер излязъл силен вятър. Той не бил обикновен, а бил знак, че наблизо има харпии. Девойката се приготвила за битка и щом видяла пред себе си двете същества, лесно ги разпознала. Едната се казвала Ела, а другата – Окипета. Те били пленили един бял Пегас с красив рог и с големи, и силни бели крила. Със своите сини очи, той можел да омае всеки човек, но не и момичето - сякаш конят бил обсебен от нея. Щом видяла това, харпията Ела отново призовала силния вятър, а Окипета мигновено застанала пред Март и се опитала да я тласне назад, но тя устояла. Вече мислела защо харпиите са излезли от ада, в който живеели - дали се е случило нещо или пък момичето било пред входа на тъмната гора, в която живеела огнената птица. Силният вятър вилнеел и ѝ пречел да вижда, но изведнъж спрял, харпиите изчезнали, а тя седяла на земята невредима. Някой ѝ бил помогнал, но кой? Пегасът стоял като опитомен пред момичето, което го харесвало.

Изведнъж пред нея се появила фея в зелена рокля с пусната руса коса, висока колкото едно петгодишно дете. Тя била закрилница на Март. Обяснила ѝ, че ще трябва да мине през подводния свят, за да стигне в отвъдния, за битката с най-големия си враг. И тя изчезнала без следа, както и дошла.

Момичето останало объркано. Къде има подводен свят, питало се то, или пък отвъден? Не ѝ оставало друго, освен да продължи пътя си със своя приятел Пегас. От умора Март задрямала върху гърба му, а щом се събудила, видяла, че се намира в океан, дишайки под водата. Момичето се учудило, но си спомнило за думите на феята и заплувало в океана.

Изведнъж усетила присъствието на някой, който я примамвал с пеенето си. Това била сирена, която омайвала момичето и то отивало към смъртта си. Наблизо минавала една мъдра морска костенурка и щом видяла момичето, което го дебнела смъртта, се запътила да го спаси. Ударила с опашка близо до сирената и тя спряла да пее, момичето се събудило от унеса и видяло чудовището. Тогава Март извадила своя меч и побързала да го прободе, но то успяло да избегне нападението ѝ. Сирената хванала костенурката с готовност да я убие, но Март успяла да я прободе, преди да загине някой. Тя и костенурката се сприятелили и морското животно я извадило на брега. Там я чакал Пегас с багажа ѝ, все едно, някой бил измислил всичко това предварително. Момичето се сбогувало с костенурката и продължило по пътя си със стария си другар.

Вечерта тя не искала да заспива, да не би пак да попадне някъде, но умората надделяла и скоро затворила очи. Когато се събудила, до нея стояли Пегас и нейната фея закрилница. Наблизо имало гробища и духове, явно този път били попаднали в отвъдния свят. Странно било, че героите били още живи, но тогава феята казала, че имат едно денонощие време да се измъкнат или ще останат тук завинаги. Момичето се стреснало, но нямало време за губене и се качило на Пегас, а той излетял и се опитал да надуши огнената птица. Тримата потеглили и скоро стигнали до едно дърво. Това било Дървото на живота. Когато се доближили до него, пред тях излязла една огнена птица. Тя била Огнен феникс, който се приближал към него, умирал. Март била чела за него и знаела какво може. Започнала да разпитва птицата защо изпепелява житото, а птицата отговорила, че имала такава клетва, от която не можела да се откаже. Единственият начин да се освободи от нея, бил фениксът да бъде убит и от него да излезе нова птица, която ще живее нов живот. Но не се давала така лесно, защото след като го убие някой добър човек, той щял да получи три желания. Март решила, че може да хвърли меча си, който щял да убие птицата, но трябвало да го направи така, че летящото създание да не я види.

Изведнъж се появила морската костенурка, заобиколена с вода. Момичето се учудило от тази гледка и в същия момент се сетило за план. Заедно с Пегас щели да отидат зад гърба на птицата, докато костенурката залива Огнения феникс с вода и тогава Март щяла да хвърли меча, който да го прободе. Създанията се съгласили, а феята дала щит и броня на животните, които да ги предпазват от силния огън. Първата част от плана станала, но когато Пегас и момичето застанали зад гърба на птицата, опашката на врага ударила двамата борци. Пегас бил добре, но бронята му била унищожена и бил наранен, а и момичето не се чувствало добре. Тогава феята дала цялата си мощ на детето и с едно минаване през тялото с острието Март разсякла птицата на две парчета. От тялото излязъл нов Огнен феникс, но с добри намерения. Проклятието било победено. Момичето получило три желания и то поискало Пегас да оздравее, феята да оживее, а за себе си пожелало да знае езика на животните. Всичко това щяло да се сбъдне, след като се прибере у дома.

Всички се върнали в обикновения свят. Там феята изчезнала, костенурката се прибрала в океана, а Март и Пегас се прибрали заедно в дома на детето. Там майката се зарадвала на завръщането на дъщеря си и на смелия ѝ подвиг.  С радост се съгласила да живеят заедно с Пегас. Всеки ден момичето летяло с него и обикаляли света. Семейството заживяло щастливо и спокойно за вечни времена.