"Пеперудата със сините криле" от Виктор Димов

Живяло в далечна страна момче, което мечтаело да открие лек за своята майка, за да я избави от болестта, която я изяждала всеки ден.

Момчето живеело с болната си майка и баща си, който работел в кралството като градинар, но парите все не стигали. Те били бедно семейство, което живеело в кралство, ръководено от зъл и жесток човек. Кралят имал дъщеря, която била красива, нежна и добра, за разлика от своя баща.

Настанала тежка зима, толкова студена и мразовита, че водата в реките замръзвала. Майката на момчето се влошавала всеки ден и момчето нямало нито миг за губене, за да намери лек за майка си.

Решило да отиде в двореца и да говори лично с краля, да го помоли неговите лекари да направят нещо за нея. Бащата на момчето, който бил скромен и добър човек и цял живот се грижел за прехраната на своето семейство, като научил за намерението на сина си, го извикал и му казал:

– Синко, ти вече си голям, един ден ще заемеш моето място, затова недей да ходиш при краля, той ще те погуби!

Синът му отговорил:

– Татко, не ме спирай да опитам да спася мама, това е последната ни надежда.

Бащата разбрал, че няма да може да попречи на сина си и повече не настоял. Една сутрин, докато студът бил все още голям, момъкът се облякъл и тръгнал към кралството. Стигнал пред портите на двореца, а пазачите го питали:

– Какво търсиш тук, момче?

– Искам да се видя с краля! Искам да говоря с него!

Пазачите се спогледали и го прогонили. Никой нямал право да се вижда с краля, ако той не пожелаел това. Но момчето не се отказало, преоблякало се като търговец и пак отишло пред портите. Тогава пазачите го пуснали.

Добрият син бил токова щастлив, че е успял да влезе в двора, че дори не видял застаналата пред него девойка, която го гледала учудено. Щом я погледнал, веднага се влюбил в нея, в очите ѝ,  в косите ѝ. Заговорил я той.

– Извинете, как мога да намеря краля?

– Защо търсите краля. Какво искате от него?

– Дошъл съм да поискам помощ за болната си майка.

На девойката ѝ станало мъчно за бедната жена, защото тя самата си нямала майка. Погледнала го, не казала нито дума, само се усмихнала и побягнала. Момчето дори и не предполагало, че това е дъщерята на краля. 

След малко дошла вест, че кралят го чака. Гостът влязъл, поклонил се и казал:

– Кралю ти си нашият владетел и покровител, моля те, изпрати своите лекари при моята майка, да я излекуват от лошата ѝ болест!

Погледнал го кралят и се засмял с цяло гърло.

– Кой си ти, че да ме молиш за такова нещо? Как смееш да идваш при мен, позволих ти да влезеш, само защото дъщеря ми, ме помоли!

Момъкът разбрал, че прекрасното момиче на двора е била принцесата и сърцето му се изпълнило с още по-голяма любов и благодарност.

– Аз съм най-обикновено момче, но ще ти служа до гроб, ако направиш това за мен!

Замислил се кралят, той имал нужда от смел момък, който да го избави от страшния змей, който всяка година, по едно и също време, нападал кралството. Той се опитвал да  отвлече принцесата, за да я направи своя жена, много юнаци загинали и вече никой не се осмелявал да се изправи срещу него.

Кралят му отговорил:

– Ще ти дам възможност, ако ти ни избавиш от чудовището!

Момъкът веднага се съгласил, отговорил му:

– Каквото поискате това ще направя!

Настъпил денят, в който змеят трябвало да дойде. Смелчакът се приготвил, взел своя меч и един лък и потеглил, макар че сърцето му биело от страх, но мисълта за майка му, му давала сили.

Изведнъж небето се затъмнило от големите крила на змея, който бил огромен и зловещ. Той започнал да кръжи над кралството, в нов опит да открадне хубавицата. Смелият момък се прицелил в сърцето на чудовището и стрелял с лъка, но пропуснал. Змеят го видял и изпуснал огнена струя, но юнакът успял да се скрие и когато чудовището се приближило, промушил се зад него и забил меча си с всички сили, под рамото му. Чудото се случило, змеят паднал и повече не помръднал.

Кралят веднага изтичал и казал:

– Ти изпълни своята част, сега е ред на моята!

Изпратил той най-добрите си лекари при майката на юнака. Дали ѝ от безценното лекарство, което имали и за две седмици тя станала на крака, нямало и спомен от болестта ѝ.

Юнакът прегърнал майка си и благодарил за помощта, но мисълта за красивата принцеса, не излизала от главата му…

Минало време, дошла пролетта, всичко било зелено и красиво, момъкът отишъл на пазара и там се сблъскал с едно момиче. Щом видял очите ѝ, веднага я познал – това била тя, дъщерята на краля.

– Извинявайте, аз ви познавам! - заговорил я той.

– Не мисля, че е така! – срамежливо отвърнала тя, макар че това не било вярно, защото също го познала.

– Как мога да спечеля сърцето Ви? - попитал той.

– Ако ми намерите пеперуда със сини криле, ще стана ваша жена!

Влюбеният момък онемял, имал шанс! Тръгнал да броди из гората, обикалял до есента, но не намирал такава пепруда.

Настанала вечер, звездите греели силно, той си мислел за своята принцеса. Изведнъж се появила пеперуда – толкова била красива и  пърхала със сините си криле.  За миг, момчето спряло да диша, това бил шансът му. Умело я хванал, сложил я в специална торбичка и се затичал към кралството. По пътя пеперудата му заговорила и го помолила да я пусне, защото без нея, щял да настъпи мрак в гората и всички живи твари щели да загинат. Смилил се добрякът, пуснал я и с натежало сърце тръгнал обратно към дома... В този миг, пред него се явила принцесата, която вече знаела, че той има златно сърце.

Така, той спечелил своята принцеса, оженили се и заживели щастливо и дълго. След време той станал мъдър и добър крал.