"Вълшебната гора" от Христо Вълев

Някога, мнооооого отдавна, някъде, далеч от тук имало една гора. Хората казват, че тя била вълшебна. Защо ли? Защото нейните дървета раждали вълшебни плодове, който ги опитал, ставал по-добър. През гората течала бистра рекичка, но в дълбините и имало тъмна пещера. В нея живеела вещица зла, която мразела добрите дела. Тя решила да се отърве от дърветата с вълшебни плодове. През деня тя унищожавала дърветата, а през нощта идвали братче и сестриче и със събрани от тях семенца, засаждали нова гора. Днес тъй, утре тъй, ядосала се вещицата и намислила да улови добрите деца, за да не и пречат на пъклените дела. Една нощ вещицата се превърнала в сова и изчакала да се появят малките природолюбители. Докато децата пръскали семенцата, тя се спуснала и ги грабнала с острите си закривени нокти. Затворила ги в един кафез и го занесла в гнездото на ястреба.

– Нали е хищна птица, ще ги разкъса и няма кой да ми се пречка в моята гора - помислила си тя.

Ястребът в това време бил на лов, а в гнездото били само яйцата, от които чакал да се появят неговите малки ястребчета. Но… от топлината на децата, се излюпили яйцата. Записукали гладни малките птички. Децата се сетили за семенцата и ги нахранили. Ястребът се завърнал, недоволен, че не е успял да улови нищичко. Отдалеч съзрял неканените гостенчета и се спуснал да ги разкъса, но неговите рожби едно през друго му заразказвали как децата се погрижили за тях, как са ги нахранили, как са станали приятели… Зачудил се ястребът как да постъпи с децата. Мислил, мислил, но нищо не измислил. Затова решил да отиде за съвет при Бухльо Умников – признат горски мъдрец. Понесъл ги на здравите си криле и право пред дома на мъдреца. Разказал му всичко от игла до конец. Бухльо Умников не мислил дълго, а направо отсякъл:

– Съюзете се всички живи твари, живеещи в нашата гора, срещу вещицата зла, защото „Сговорна дружина, планина повдига!”.

Извикали враната и ѝ поръчали да разнесе навред из гората новината:

– Сбирайте се, животинки всички

и големи, и мънички,

за да победим вещицата зла

и да спасим нашата гора!

Долетели мушички и птички, допълзели гущерчета и змийчета, дори показали слепи главички къртици и къртички, дошли вълци, мечки и лисички… Всички обсъждали, разсъждавали, но не могли да измислят нищо. Тогава се чуло плахото треперещо гласче на една малка мравчица :

– Да я нахраним с вълшебни плодове, така ще стане добра и…

– Ура! Браво, работливке! Как не се сетихме?!! – развикали се животните.

Речено-сторено! Дали една круша на Бобърчо и той мигом се гмурнал в родната река. Намерил тъмната пещера и що да види? Вещицата спи дълбоко, а на огнището къкри чорбица. Метнал в нея крушата и се върнал доволен на сушата. Събудила се вещицата прегладняла, излапала вкусната чорбица и за радост на животинки и дечица, вече правела само добри дела и се грижела за вълшебната гора.

Приказката свършва тук, но, вий дечица, не правете на родителите си напук! Яжте вкусни плодове, защото … може да са от вълшебните!!!