Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

ВЪЛШЕБНИ ПРИКАЗКИ

"Място под звездите" от Симона Василева

Този разказ е част от шестия сборник "Приказни истории с БНР Бургас"

Рисунки: София Вахонина и Симона Василева

Всяка вечер звездите се показват на небето и образуват блестяща пътека, за да може Луната да слезе и да се покаже на нашето небе. Красивият сърп е светлината в тъмната нощ. Никой обаче не знае кой живее на нея. Може би някое извънземно същество, ще си помислите. Но, не. Не познахте. Там, скрито между кратери и лунни камъни, живее едно зайче на име Бъни. Със сиво кожухче и дълги ушички, то подскача всеки ден на Луната и се забавлява със звездите. Не носи нито скафандър, нито специален костюм, защото е космическо зайче.

  Но не е ли самотен, та там няма никой друг освен него?

Всъщност, не. При него идват от близо и далеч какви ли не приятели. Но най-любим за него е извънземното Марси - голям сладур. Той обикаля целия Космос със своята летяща чиния и носи на зайчето уникални бонбони от всички краища на галактиката. После заедно се гонят и играят на криеница, смеейки се до полуда. Марси винаги му разказва за безбройните си приключения, за това какво е видял и с кого се е срещнал, а Бъни слуша омаян неговите истории и си мечтае някой ден и той да изпита нещо подобно.   Извънземното винаги го кани да отидат на разходка, да види и други планети, но зайчето отказва, защото не иска да остави Луната сама. Няма да има кой да мете космическия прах от повърхността й и тя няма да може да свети със същата сила.

  Всичко си беше нормално онази нощ. Бъни спеше на топло на обичайното си място, в дъното на сърпа, и сънуваше. Но тогава нещо се случи. Луната затрепери. Зайчето се събуди от уплах и видя, че тя сякаш се уголемява. Вече не беше сърп, а се превръщаше в кълбо. Мястото, на което седеше зайчето, малко по малко изчезваше и той щеше да падне. Полетя надолу, викайки от страх, и накрая тупна някъде върху мека трева.

  Хм, не беше толкова зле. Той стана, огледа се и не знаеше какво да прави. Беше уплашен, но тук изглеждаше доста приятно. Погледна към небето, там, където беше домът му. Луната не беше сърп, а кръг. Как щеше да се върне? И точно в този миг нещо в близкия храст зашумя. Кой знае какъв страшен звяр се крие там? Лапичките му трепереха, покри очичките си с меките си дълги уши и само леко надзърташе под тях.   Изведнъж от храста изскочи малко жълто пате. С меки пера, оранжеви крачета и човка и леко заспали очички.

-  Хей, кой си ти? И защо ме будиш в този късен час?

-  Аз съм Бъни, приятно ми е. Не исках да те будя, но паднах от там – каза, посочвайки Луната.

-  От къде? От дървото ли? Да, често се случва.

-  Не, не от дървото. От Луната.

-  Да, бе. Наистина ли живееш там? – попита невярващо патето.

-  Да. И искам да се прибера у дома. Ще ми помогнеш ли?

  Новата му приятелка не каза нищо. Спря за миг, помисли малко, направи няколко обиколки с малките си крачета и каза:

-  Добре, измислих го. Отиваме при кравата Милка. Тя живее в края на гората. Между другото, аз съм Диди. Хайде да тръгваме!

Двамата поеха през тъмната гора и светлината от Луната сякаш огряваше пътя им.

-  Е, разкажи ми сега. Как така падна от Луната. Някой бутна ли те?

-  Ами, не знам и аз. Просто си спях и тя реши от сърп да стане кълбо. Иди я разбери.

-  Ха-ха. Това се нарича пълнолуние. Всяка вечер Луната малко по-малко надебелява и накрая става кълбо, като сега. Но утре вече пак ще е сърп, така че ще можеш да се прибереш много скоро.

-  Йеее. Толкова се радвам. А как ще ме изпратиш горе?

-  Ааа, не знам. Милка ще го измисли.

  Двамата вървели, вървели, но слънцето прогонило звездите от небето и ги изпратило да си почиват. Тогава двамата приятели видели поточе.

-  Оле, много се изморих. Ще отида да поплувам – казало патето.

-  Къде? Там ли ще влизаш?

-  Да, разбира се. Виж колко е приятна водата. Ела и ти да се забавляваш.

Бъни никога не бил влизал в поточе. Все пак на Луната няма вода, но решил да се впусне в това приключение и бързо скочил при Диди. Двамата цял ден се пръскали, гмуркали и плували с малките рибки. А когато отново настанало време да тръгват, вече първата звездичка била излязла.

-  О, не! Дали ще успея навреме да се прибера у дома? Сигурно тази крава живее много надалече. Май не трябваше да оставаме толкова много на поточето.

-  Не се притеснявай. Тя е ей там, на съседната полянка. Даже от тук я виждам как ми се усмихва.

  И наистина, само след миг те стигнали при Милка. Тя ги посрещнала с усмивка и ги почерпила с топло мляко с какао. После й разказали какъв е проблемът. Помислила за секунда, две и намерила решение.

-  Сега ще те изстреляме направо на Луната. Ти ще стъпиш тук, на този край на дъската, и щом си готов, аз ще скоча върху другия край. Така ще те засиля и само за секунди ще си там.

-  Оле, супер! Но това звучи малко страшно.

-   Няма страшно. За нула време ще стане. Нали си смело зайче. Хайде, готов ли си?

-  Не, не, чакай. Трябва първо да ви благодаря за всичко, което направихте за мен. Радвам се, че се запознахме, и ви обещавам, че на следващото пълнолуние пак ще дойда да ви видя. Даже ще ви донеса и малко космически бонбони, за да видите колко са вкусни.

-  Ако не ми пише името на тях, не ми ги хвали! - казала кравата.

-  Стига, бе! С радост ще ги опитаме – казала мило Диди.

  Тя му махнала с крилце за довиждане, а Милка скочила върху дъската. И точно както си мислел, Бъни полетял със страшна скорост към небето. Минал облаците и съвсем скоро достигнал своя дом. Заподскачал от радост, че отново е у дома. Но усетил, че е малко мръсно, затова грабнал метлата, защото скоро щяло да го засърби пак нослето от натрупания прах. Тананикал си и с усмивка се сещал за своите нови приятели. Най-накрая щял да разкаже и той нещо на Марси.

  А, ето го, идва с кораба си! Оставям ви, приятели, защото и аз искам да чуя историята.


Автор:   Симона Василева - 15 г 
ППМГ „Добри Чинтулов”, Сливен 
Учител: М. Милева
Рисунки на корицата: София Вахонина и Симона Василева

Този разказ е част от шестия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от шестото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 5 до 18 години не само от България, но и от Българското училище „Иван Вазов“ в Париж, Франция.

Тази книга съдържа 55 прекрасни истории, разделени в три категории: приказки за най-малките, вълшебни приказки и приказки за доброто и прекрасното. Ще се радваме безкрайно, ако нашите книги ви вдъхновяват да продължавате да четете и да създавате нови, магични светове!


© БНР Бургас, 2022


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Булевард Демокрация" на 16 април

Темите в предаването: Бюджетът на община Бургас за 2025 година беше представен на обществено обсъждане, каква е финансовата рамка, кои проекти предстоят да се реализират и какви предложения направиха гражданите, обобщение на Петя Янакиева. Идеята  на сливенския митрополит Арсений да има заря на Великден, с която да бъде оповестено Възкресение Христово,..

публикувано на 16.04.25 в 15:00

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 16 АПРИЛ!

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 16 АПРИЛ! Велика сряда е – денят на покаянието, прошката и предателството. Православният свят си припомня едни от последните събития преди страданията на Иисус Христос - как в разкаянието си една блудница изляла драгоценен елей върху главата му. В същия ден Юда уговаря предателството за 30 сребърника...

публикувано на 16.04.25 в 07:00

Булевард Демокрация 15-ти април

Някои от общините в региона приеха бюджетите си, а за други това предстои. От първите е община Средец, а от вторите Бургас. С малко над 36 млн. и 600 хиляди лева ще разполага община Средец. Ще продължим на великденска вълна като пак ще стане дума за пари, тъй като с около 5% има увеличение в цената на козунаците.  Във втория час ще чуем Румен Драганов..

публикувано на 15.04.25 в 14:55

ОЧАКВАЙТЕ В „АКЦЕНТИ“ НА 15 АПРИЛ:

Днес е точният ден да се обича, да се вярва и най - вече да се живее. За това поканете вторника с усмивка, добавете му сутрешно кафе и добро настроение. Екипът ни днес – звукорежисьор е Ваня Желева, новините представя Ивайло Пеев, водещ е Стефка Бакърджиева. Велики вторник  е! Денят за поучения, нравствени наставления и за дарения за бедните и..

публикувано на 15.04.25 в 06:30

"Булевард Демокрация" на 14 април

Темите в предаването днес: Народните представители от ПП ГЕРБ, избрани от Бургаска област, анонсираха  основните акценти в работата на парламентарната група, свързани с Бюджет 2025. Те акцентираха на  приоритетните  инфраструктурни и инвестиционни проекти за Област Бургас, както и  на  законодателни инициативи в ключови сектори. Кои са приоритетите им,..

публикувано на 14.04.25 в 14:45

Добро утро с БНР-Бургас на 14 април!

Започна Страстната седмица, в която от днес до Великден, християните съпреживяват последните дни от земния живот на Исус Христос. Всеки от дните се нарича "велик" и припомня за драматичните събития, свързани със Спасителя и неговото изкупително дело за човечеството, както и за последните му поучения и наставления.  Нека да е смислена седмицата..

обновено на 14.04.25 в 07:12

ОЧАКВАЙТЕ В „ИСТОРИИ ЗА ДОБРОТО“ НА 13 АПРИЛ:

Отново сме готови да ви разкажем за положителни примери и каузи в ежедневието ни, да ви срещнем с добри хора и да ви  заредим с положителни емоции. Отворете сърцата си за историите за Доброто, ще ги споделим с вас с любов и надежда. Звукорежисьор ще е Иво Дежев, автор и водещ - Стефка Бакърджиева.  Темите в предаването ни от 17 до 18..

публикувано на 13.04.25 в 15:00