"Изгубената памет на Габи" от Анхелика Пепелянкова

По едно време, през 2593 година, две деца и един хуманоид си карали в един скейтпарк. Те се наричали Габи, Алекс и Уили. Спрели да починат и Алекс дал идея да се качат на едно дърво. Габи не била сигурна за това, но решила да го направи. Другите деца се качили и се настанили, но Габи все още се колебаела. Изведнъж тя се подхлъзнала на един клон от дървото и паднала. Опитали се да я вдигнат, но без успех, след което я попитали:

– Добре ли си?

  Но тя била в безсъзнание. Алекс и Уили не знаели какво да правят. Започнали да викат притеснени.

– Помощ, помощ! – викали с цял глас.

Един човек се появил и ги попитал учудено:

– Какво се е случило?

Притеснените деца му отвърнали:

– Качихме се на дървото и тя се подхлъзна.

Господинът им помогнал да я повдигнат и я закарали в близката болницата. Габи се свестила и рекла:

– Кои сте вие? Какво правя тук?

– Как така кои сме? Преди малко падна от онова дърво, не си ли спомняш? - рекли те.

– Не! Не може да бъде! Няма нищо такова!

  Докато момчетата обмисляли какво да правят, през това време се появил доктохуманоидът – госпожа Уесли, който бил обучен за човешки доктор, и им съобщил, че Габи е с изгубена памет от удара в земята, когато е паднала.

  Момчетата измислили да ѝ покажат някои неща, които да ѝ помогнат да си възвърне спомените. След като излезли от болницата, момчетата решили да покажат дървото, от което е паднала приятелката им. Тя го видяла и се вцепенила. Момчетата я погледнали странно.

Появила се една жена със смачкани, раздърпани и мръсни дрехи. Попитала децата:

– Тя добре ли е?

– Да, но е паметта ѝ се е изгубила.

Жената им казала, че проблемът можел да се оправи и Габи, щяла да си върне всички изгубени спомени. Те се зарадвали и попитали какво да направят. Жената посочила към непознат за тях път, по който трябвало да вървят само направо, докато намерят стар, ръждясал хуманоид.

Децата тръгнали по непознатия път. Вървели, вървели, но никого не срещнали Уили се сетил, че може жената да ги е излъгала. Те решили да се върнат.

На пътя обаче, излязъл един стар, очукан хуманоид. Решили, че е този, когото търсят и го помолили да помогне и да върне спомените на приятелката им.

Хуманоидът им казал, че наблизо има специално езеро, от което Габи трябва да отпие три глътки вода и ще си върне спомените. Дал им една метална чаша, която да напълнят с вълшебната вода и си тръгнал.

Тримата тръгнали на юг. Нещо им блестяло в очите и чували шум, сякаш от вода. Изведнъж видели езерото. Те се зарадвали и започнали да скачат от вълнение.

Габи загребала с металната чаша, отпила три глътки и тозчас припаднала. Момчетата се уплашили.

Повикали бърза помощ, която ги откарала в болницата. Габи се свестила и рекла:

– Алекс, Уили, защо сме в болницата?

– Ти знаеш кои сме?

– Да, защо да не знам?

В този момент добрите приятели разбрали, че са успели да й помогнат. Радостта им била голяма, защото изгубените спомени нямали цена, която да може да ги върне. Всички щастливи моменти, всички игри и веселби с другарите й можели да потънат в забрава.

Доволни, децата се върнали в скейтпарка и започнали да сътворяват нови и още по-хубави моменти, за които някой ден да си спомнят с усмивка.