"Принцеса Хасе-Химе" от Берай Ислям

Много, много отдавна в древната столица на Япония живеел благороден държавник на име Тайонара Фучдживара с неговата съпруга принцеса Мурасаки и с красивата им дъщеря Хасе-Химе. Тебилимного щастливо семейство, докато един ден принцеса Мурасаки не се разболяла много тежко. Тя знаела, че няма да живеедълго, затова наредила да повикат дъщеря й Хасе-Химе, която тогава била само на пет години.

  След като пристигнала принцеса Хасе-Химе, майка й й казала, че трябва да тръгва. Мурасаки й обяснила, че отива в един прекрасен свят. Казала й да се грижи за баща си. Обяснила й, че мъдрият човек винаги трябва да уважава по-старите и да помага на по-младите. Казала й винаги да се отнася към всички с обич и уважение и да е търпелива. След тези думи Мурасаки издъхнала. 

  Минали години. Принц Тайонара се оженил повторно за принцеса Теруте, която не била толкова мъдра, колкото принцеса Мурасаки. 

  Теруте била завистлива и зла. Всеки път, когато виждала Хасе-Химе, сърцето й се изпълвало със завист и злоба. Тя не спирала да повтаря, че Хасе-Химе не е нейна дъщеря и няма как да я обикне. Учителите хвалели Хасе-Химе, защото тя свирела прекрасно на кочу

  Един ден, докато Хасе-Химе свирела на кочу, а баща й я слушал, в стаята влязъл главният жрец. Той съобщил, че е пристигнал пратеник на императора. Принцът го приел, за да разбере каква е целта на визитата му. 

  Голяма била радостта му, когато разбрал, че императорът желае принцесите Хасе-Химе и Теруте да свирят на празника на пролетта. Настъпил празничният ден. Двете засвирили. Императорът и всички хора, които се намирали в двореца, били запленени от свиренето на Хасе-Химе. Принцеса Теруте не успявала да следи мелодията на Хасе и спряла да свири. Никой не я забелязвал и това много я ядосвало. 

  Императорът поздравил Хасе. Химе и наредил да й подарят най-прекрасната огърлица, която притежавал. Щом чула това, Теруте се ядосала толкова много, че хвърлила своята флейта.

  Скоро пратеникът пак дошъл. Той предал, че желанието на императора е Хасе-Химе да напише поема, с която да  умилостиви боговете на мълниите, моретата и дъждовете.

  След седмица, когато поемата била готова, Хасе-Химе застанала на брега на река Тотцукам и отправила поемата си към небето. След малко всичко утихнало. Щом императорът чул за това, се възхитил и дал на принцеса Хасе-Химе титлата джиджо.

  Един ден, след като принц Тайонара заминал на двудневно пътешествие, принцеса Теруте решила, че това е моментът, в който може да се отърве от Хасе-Химе. Теруте наредила на един жрец да заведе Хасе-Химе в планината Хибари. Жрецът възразил, защото това била е най-опасната планина в цяла Япония. Теруте му отговорила, че точно затова иска да я отведат там.

  Жрецът, жена му и принцесата се отправили на път за Хибари. Не следдълго стигнали в планината. Там жрецът обяснил на принцесата, че нейната мащеха не желае да я вижда жива повече. Щом чула това, Хасе-Химе си казала, че ще остане в планината, а пък ако баща й я обича и иска тя да управлява, ще дойде да я вземе. 

  Жрецът, жена му и принцесата заживели в планината. След като принц Тайонара се върнал и разбрал, че дъщеря му е изчезнала, веднага тръгнал да я търси.  Минали месеци, но той не се отказал от дъщеря си.

   Един ден, докато пиел вода от потока в планината, чул пеенето на Хасе-Химе. Той познавал прекрасно този глас. Много бързо я открил. Принцесата и жрецът разказали какво е направила Теруте. Тайонара много се ядосал и забранил на Теруте да влиза в Япония.