Беше зима. Със семейството ми решихме да отидем на планина. Там щяхме да караме ски с моите братовчеди. На пръв поглед всичко е нормално, но тази почивка щяхме да помним много дълго време.
Та така, на сутринта се уговорихме с леля и чичо по кое време да тръгнем. „Е, нека е след час“, казаха те. „Съгласни сме!“, каза мама. Събрахме багажа и вече бяхме готови за тръгване. Качихме се в колата и се обадихме на чичо, за да карат зад нас. Пътуването беше доста дълго. Все пак Бургас е далеч от Родопите.
Някъде два часа след тръгването се случи нещото, което преобърна всичките ми представи за магическия свят с главата надолу. Навсякъде имаше само зелено, още зелено и пак зелено. Гора, гора, гора, сякаш беше безкрайна. Но както си гледах през прозореца на колата, изведнъж нещо малко, с червена дрешка и сини обувчици, ми помаха. Това беше горски елф (поне така съм чел). Започнах да скачам, да викам и дори не ми оставаше време да дишам.
Семейството ми се изплаши и ме попита защо от нищото съм започнал да се държа така. Обясних им видяното и те, естествено, не ми повярваха (аз също не бих повярвал, ако някой ми каже, че е видял горски елф). Разбрах, че колкото и да разказвам на семейството ми за странното малко човече, те няма да ми повярват. Реших да се обадя на братовчедка ми, за да разбера дали и тя е видяла същото. И какво да очаквам, тя също е видяла малкото сладко същество.
Последва един дълъг разговор с единствения човек, който също е видял съществото. Докато разговарях с нея по телефона, сестра ми само се смееше и повтаряше: „Бате да не би да си си ударил главата!?!“. И така продължи дългото пътуване.
След още два часа най-сетне бяхме в хотела и имах възможност да обсъдя с братовчедка ми видяното. Излязохме и седнахме на заледената пейка и както се чудим как е възможно това, храстът до нас помръдна и от там излезе същото онова човече. И както би постъпил всеки нормален човек, започнахме да го преследваме. Не стигнахме много далеч. Родителите ни се тревожиха за нас и това възпрепятства търсенето. Но беше нужно много повече от това, за да ни разубедят да продължим да търсим малкото загадъчно същество.
На следващия ден ние се върнахме по стъпките си и стигнахме до една заешка дупка. От там излезе един много стар заек. Той ни разказа за тези малки митични създания, които живеели тук. За щастие заекът знаеше къде живеят те, но пътят беше много дълъг, а снегът валеше ли, валеше. Ние не бяхме готови да се откажем и още на следващия ден тръгнахме да дирим малките човечета.
Пътят не беше особено забавен. Докато не стигнахме до една колиба, в която влязохме да се постоплим. Там живееше една добра старица. Тя ни нагости и ни даде един малък медальон, фотоапарат и нови дебели дрехи. Тя ни каза: „Когато намерите елфите, снимайте ги с фотоапарата и докажете, че те са истински, след което се върнете с помощта на медальона обратно в хотела. Успех!“. Ние благодарихме на бабата и се отправихме пак на път.
След тричасово вървене стигнахме до нещо като макет на село или малък град. Но всъщност това не беше макет, а селото на дребните елфи. Аз и братовчедка ми бяхме великани, в сравнение с тях. Изведнъж настъпи паника, елфите се разбягаха. От какво ли? Ами очевидно от двамата великани, нахлули в града им. След това, естествено, ние им казахме „Спокойно!“, “Няма нищо, успокойте се!“ и още куп подобни неща.
От един минидворец излезе елф с корона на главата. Той ни попита защо разваляме тишината и хармонията в селото. Ние отговорихме, че любопитството на човека може да го подтикне към всичко. Нас ни подтикна да ги намерим и разберем повече за тях. Елфите бяха твърдо против да ги снимаме и покажем на външния свят, затова докато аз ги разсейвах, братовчедка ми се скри зад един дънер, извади фотоапарата и снима селото.
Създанията ни разобличиха и трябваше да бягаме, използвахме медальона и се завърнахме обратно в хотела. Показахме снимките на родителите ни и те не можеха да повярват какво виждат. Естествено, сестра ми и по-малкият ми братовчед искаха да се срещнат с малките човечета, и какво да се прави, върнахме се.
По пътя се отбихме при заека и му оставихме цяла камара с моркови. Сестра ми постоянно закачаше заека, защото досега не беше виждала говорещ заек. Отидохме и на гости на старицата. Тя отново ни посрещна топло. Не мога да опиша радостта на сестра ми и братовчед ми, когато стигнахме до селото на елфите. Ние се извинихме за това, че сме ги снимали, заклехме се тържествено да не казваме на никого и станахме приятели.
След това дълго приключение се завърнахме у дома и до днес помним тази магическа почивка.Този разказ е част от шестия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от шестото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 5 до 18 години не само от България, но и от Българското училище „Иван Вазов“ в Париж, Франция.Тази книга съдържа 55 прекрасни истории, разделени в три категории: приказки за най-малките, вълшебни приказки и приказки за доброто и прекрасното. Ще се радваме безкрайно, ако нашите книги ви вдъхновяват да продължавате да четете и да създавате нови, магични светове!
Общинския съвет на Бургас заседава днес. Съветниците определиха терен, където адвокатите ще изградят свой център, в който ще се обучават и събират. Повече след малко. Също в първия час подробности за едно дело, което следим - убийството на шофьора, който преди това е прегазил малко дете излязло на пътя в сунгурларското село Прилеп. Днес имаше поредно..
Песимистът вижда трудности във всяка възможност, а оптимистът вижда възможност и във всяка трудност. Изберете си да бъдете от втория тип. Добро утро във вторник! Време е за събуждане с БНР – Бургас. Екипът ни днес – звукорежисьор е Ваня Желева, новините ще представя Християна Йорданова, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето темите в сутрешната ни..
Темите в предаването днес: В Международния ден за борба срещу насилието на жени- каква е статистиката за бургаски регион, има ли ръст на случаите и съдебни дела, репортаж на Християна Йорданова. Има ли решение на проблема с безводието и каква е ситуацията в региона ще чуем от Даниела Костадинова. Ученици от Професионална гимназия по компютърно..
Нова седмица-нов късмет! Добро утро на 25 ноември от сутрешния екип на БНР-Бургас-Петя Янакиева и Нина Рангелова. Ето и част от акцентите до 10 часа: Над 20 са населените места в Бургаска област с воден режим през лятото. За решаването на проблемите им са необходими средства, а споровете кой трябва да ги осигури водоснабдителните..
Здравейте, ето че отново сме готови да ви разкажем за положителни примери и каузи в ежедневието ни, да ви срещнем с добри хора и да ви заредим с положителни емоции. Отворете сърцата си за историите за Доброто, ще ги споделим с вас с любов и надежда. Звукорежисьор е Теодора Кралева, аз съм Стефка Бакърджиева. В предаването ни днес:..
Добър ден на 23 ноември, събота. Темите в обзорното ни предаване днес обхващат политически, здравни, културни и социални аспекти: - Проследяваме втората седмица от работата на 51-вия Парламент и изборът за председател. - Трябва ли данъчните ставки за ресторантьорството и хлебопроизводството да се върнат на 20%. Какво е мнението на КНСБ? - Критично..
Темите в предаването: Пътноподдържащите фирми в ямболска област са в готовност за реакция при усложнена зимна обстановка. Изпълнени ли са изискванията за необходимата техниката и инертни материали ще разберем от директора на Областното пътно управление инж. Галин Костов. Станция за рециклиране на пластмаса и алуминиеви кенове беше открита днесв..
Темите в предаването днес: В Международния ден за борба срещу насилието на жени- каква е статистиката за бургаски регион, има ли ръст на случаите и съдебни..
Нова седмица-нов късмет! Добро утро на 25 ноември от сутрешния екип на БНР-Бургас-Петя Янакиева и Нина Рангелова. Ето и част от акцентите до 10..
Песимистът вижда трудности във всяка възможност, а оптимистът вижда възможност и във всяка трудност. Изберете си да бъдете от втория тип. Добро утро във..