Недалеч оттук, малко на юг, на морето в Бургас, в един храст, точно на плажната ивица, скрито от жегата в клоните, си живее малко паяче. Казва се Пепи - с шест ръце, с пет очи, но бяло на цвят. Пепи обича своя дом. Никой не го безпокои. Има достатъчно здрави клони в храста, за да си оплете мрежа, на която да се закача по някоя мухичка от време на време.
И така му минаваха дните. Често поглеждаше през клоните на своя храст и виждаше как хората идват бели на плажната ивица, а си тръгват черни, изпечени от слънцето. Пепи много искаше да промени нещо във външния си вид и затова реши и той да отиде на плаж, за да си хване тен.
Слънцето започна бавно да слиза от небето и да се скрива зад планините. Хората събираха своите кърпи и кремове против изгаряне, а децата ставаха от пясъка и тръгваха с кофи и лопатки под ръка. Пепи цял ден наблюдава хората какво си носят и затова реши да си направи списък с нужните неща, за да може утре и той да отиде на плаж.
1. Плажна чанта
2. Топка за игра с приятел
3. Чадър
Внимателно излезе от храста и стъпи върху хладния пясък. Започна лека-полека да върви към „капанчето”, построено на плажа. След пет минути стигна и видя, че върху бара в малка чашка има събрани няколко сгънати чадърчета, които слагаха за красота в мелбите и коктейлите. Паячето се усмихна – намери най-трудното нещо от списъка. Пусна дълга паяжина, по която започна да се изкачва с лекота, и за пет секунди вече се намери до чашата с чадърчета. Качи се върху нея и започна да си избира цвят.
- Жълто? - Не, ще се слива с пясъка и някой ще го настъпи. Синьо - не, ще привлече някоя птица и тя ще ми го вземе. А, розово, не! - то е за момичета. Зеленото ще бъде!
И така Пепи се сдоби с чадърче, което сложи върху гърба си и закрепи с малко паяжина. Докато слизаше от барплота, забеляза, че в един от процепите между дъските се е заклещило едно калпаче от жълъд. Това ще бъде неговата чанта! Веднага щом слезе, отиде до процепа, вмъкна се вътре, сграбчи с всичките си шест ръце калпачето и започна да дърпа колкото сила има. Дърпа, дърпа толкова силно, че едри капки пот избиха по лицето му. И изведнъж – ХОП! Калпачето излезе и Пепи падна назад с него. То беше страхотно за плажна чанта - голямо и удобно.
Започна да става тъмно и звездите се появиха в небето. Това не тревожеше Пепи, защото откри най-трудните неща от своя списък. Оставаше само топката. Той вървя доста дълго. Излезе от пясъка и влезе в Морската градина и за негово щастие това, което търсеше, беше точно пред него - голямо дърво липа. Около него бяха пръснати неразцъфнали топченца, паднали от клоните му. Пепи си избра едно и се отправи натоварен към своя дом. След като стигна, ги нареди на паяжината си и сладко-сладко заспа.
На сутринта се събуди рано, още в шест часа, защото нямаше никакво търпение и не можеше да губи нито минута повече. Изми си зъбите, събра си плажната чанта. Вътре сложи топката, капка роса за вода и сушени мушици за обяд. Взе чадърчето си на гърба и се отправи към морския бряг. Щом стигна мокрия пясък, заби чадърчето си, оправи си чантата и реши да се поразходи, за да разгледа съкровищата, които морето е изхвърлило предната вечер. Докато вървеше, намери една мидена бяла черупка, която беше три пъти по-голяма от него, и толкова много му хареса, че в петте му очи се появиха сълзи. Реши да я използва за лодка.
Не можеше да чака специална покана, затова изтича набързо да си вземе чантата, остави чадърчето и се качи в черупката лодка, като преди това малко я бутна във водата. Толкова много му хареса да се носи по вълните като пират, че забрави да следи за брега, и без да се усети, вече се намираше по средата на морето, без да знае накъде е брегът. Погледна уплашено наляво и надясно, но нищо не се виждаше, освен необятната шир. Тогава започна да плаче.
Милото паяче, никой не може да го чуе и да му помогне (дори аз, тъй като съм само разказвач).
Плака, плака, изплака си сълзите. Искаше да се върне у дома, при своята паяжинка, на своя пясък.
Изведнъж на повърхността забълбукаха балончета. Пепи спря да плаче. Сега го беше страх, защото можеше някой голям звяр - акула или кит - да се появи и да го изяде цял-целеничък.
- Какво си се разциврил, бе? До дъното се чуваш. – Товаморско животно спря да говори и огледа Пепи. - А-а-а, братовчеде, това ти ли си, бе? Какво се е случило?
Това всъщност беше морският паяк – Амаду, далечният братовчед на Пепи.
- Здравей, Амаду! Колко се радвам да те видя. Ще ми помогнеш ли? Искам у дома. - И той му разказа как се е озовал тук.
- Естествено, че ще ти помогна. Само стой тук! -и той се гмурна под водата.
Пепи отново остана сам в лодката под горещото слънце. След два часа Амаду се върна, но този път водеше и компания.
- Това е Урсула. Най-бързата костенурка в морето. Тя ще те закара до брега за нула време. Само й кажи до кой от всичките.
- До Северния плаж на Бургас, ако може - каза срамежливо Пепи.
- Разбира се! -усмихна се Урсула. Хвана се за задната част на мидената черупкалодка и потеглиха с бясна скорост.
За две минути Пепи, Амаду и Урсула стигнаха брега, който беше пълен с хора.
- Много благодаря и на двама ви, че ме избавихте от сигурна смърт. В знак на благодарност ви подарявам моята топка от липа, за да си играете заедно под водата и да си спомняте за мен - каза Пепи.
- Всичко за моя братовчед! -каза Амаду и двамата се прегърнаха. – Довиждане!
- До нови срещи!
Урсула и Амаду се гмурнаха в морето и изчезнаха. А Пепи си придърпа лодката и започна да я влачи по брега.
Чадърчето обаче не беше на мястото, на което го беше оставил. Огледа се и видя, че се намира върху една от най-големите кули на пясъчен замък, който беше построен от едно момиченце с розов бански и неговата майка. Пепи прецени, че няма нужда от него, тъй като вече се беше превърнал от бяло паяче в черно.
А и замъкът нямаше да е толкова страхотен без неговото зелено чадърче и Пепи забърза към своя дом, в клоните на този храст, точно на плажната ивица, на морето, в Бургас.Този разказ е част от шестия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от шестото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 5 до 18 години не само от България, но и от Българското училище „Иван Вазов“ в Париж, Франция.Тази книга съдържа 55 прекрасни истории, разделени в три категории: приказки за най-малките, вълшебни приказки и приказки за доброто и прекрасното. Ще се радваме безкрайно, ако нашите книги ви вдъхновяват да продължавате да четете и да създавате нови, магични светове!
В очакване на новия бюджет през тази седмица, дали ще има преосмисляне на ДДС-то за ресторантьорите. С тази тема започваме предаването, подробностите в първия час. В коментарната част ще чуем Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, за пътя на продукцията до търговските вериги и как да се скъси. Съкращават..
Всичко зависи от това как гледаме на нещата. С ума се вижда. Със сърцето се чувства. Добро утро в понеделник! Време е за разсънване с усмивка и добро настроение, нищо че навън е студено и вали! Екипът ни днес - звукорежисьор е Алекс Пенев, новините представя Нина Рангелова, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето темите в сутрешната ни програма от 7 до 10 ч:..
Отново сме готови да ви разкажем за положителни примери и каузи в ежедневието ни, да ви срещнем с добри хора и да ви заредим с положителни емоции. Отворете сърцата си за историите за Доброто, ще ги споделим с вас с любов и надежда. Звукорежисьор ще е Мариян Райнов, автор и водещ - Стефка Бакърджиева. Темите в предаването ни днес:..
ОЧАКВАЙТЕ В „ЕВА В НЕДЕЛЯ“ НА 16 ФЕВРУАРИ! Авторът на книгата "Как да не станеш мъж под чехъл" не успял да отиде на презентацията на книгата си - жена му не го пуснала! Е, дами, оставете за малко мъжете да домакинстват и се настанете удобно, защото идва ред на времето за уикенд релакс – „Ева в неделя“. Интересни срещи ни очакват и този..
Темите в предаването днес: Министърът на вътрешните работи Даниел Митов беше изслушан в Парламента заради твърденията на полицай Димитър Николов от Бургас за оказване на натиск върху него и поръчка за арест на конкретно лице. разпоредени са проверки, какви бяха реакциите обобщава Петя Янакиева. 4 -ма юристи кандидатстват за бургаски омбудсман. Днес..
Здравейте в деня на Трифон Зарезан и Свети Валентин! Днес към делника ще прибавим два празника и ще уважим този на виното и този на любовта, защото: И виното, ако е добро, и любовта, ако е истинска, струват скъпо на ползвателя, но и двете си заслужават цената. Истинската любов и доброто вино са само за онези, които могат да разпознаят вкуса..
Бойкота на търговските вериги, за който няколко организации призоваваха сякаш не се случи. Дали клиентите повярваха повече на анализаторите, според които нямало никакъв смисъл или пазаруването им бе твърде неотложно? В първия час ще проследим ситуацията в Бургас и Ямбол. Онлайн петиция събира подкрепа срещу идеята за задължително изучаване на предмет..
ОЧАКВАЙТЕ В „ЕВА В НЕДЕЛЯ“ НА 16 ФЕВРУАРИ! Авторът на книгата "Как да не станеш мъж под чехъл" не успял да отиде на презентацията на книгата си -..
Всичко зависи от това как гледаме на нещата. С ума се вижда. Със сърцето се чувства. Добро утро в понеделник! Време е за разсънване с усмивка и добро..
Отново сме готови да ви разкажем за положителни примери и каузи в ежедневието ни, да ви срещнем с добри хора и да ви заредим с положителни емоции...