"Извънземните и българските традиционни ястия" от Александър Горанов

-  Едно красиво българско селце, в което царяло вечно лято, се славело със своите гостоприемни жители. Те живеели в сговор и всеки един ден за тях бил своеобразен празник. Всички притежавали невероятни кулинарни способности. Сеели много и различни зеленчуци, плодове, житни култури. Отглеждали си и животни.

-  В един обикновен летен ден дошла вест за пристигането на необичайни гости.

-  През селото минавала пенлива рекичка, в която децата, на връщане от училище, имали традиция да се състезават, плувайки в бистрата прохладна вода, като така поумнявали и се зареждали със знания за следващия учебен ден.

-  Един ден тя изглеждала някак различна: водата била по-топла от обичайно, отразявала по-силно слънчевите лъчи. По повърхността й започнали да изплуват разноцветни камъчета, досущ като мъниста. Отнейде се чували странни звуци. Децата се уплашили от всичко това и побегнали в различни посоки.

-  Изведнъж се чул глас. Някой ги викал по имена. Когато се спрели и обърнали глави назад, що да видят, пред тях стоели чуждоземци, а летяща чиния се носела във въздуха, също толкова цветна, колкото и камъчетата във водата на реката.

-  Не бойте се, деца! – нашепвал гласът. – Идваме с добро при вас. Ние сме от планетата Жабокряк. Водим със себе си най-големия кулинарен експерт сред жабокрякчани. Дочухме за вашите отлични кулинарни умения и любопитството ни доведе в китното ви селце. Славата ви се носи из всички градове и села на планетата Земя, които посетихме. Чухме за прочутата шопска салата, за българската баница и за шкембе чорбата. С радост бихме опитали от всичко!

-  Когато чули това, децата се успокоили и се втурнали да известят всички в селото.

-  Започнали небивали досега приготовления. От всяка къща, от всеки двор, се носели аромати на вкусно приготвени ястия. Стари баби и млади девойки запретнали ръкави и заточили тънки кори. Кебапчета, кюфтета и най-различни меса зацвърчели на нажежените скари. Децата влезли в зеленчуковите градини и набрали най-узрелите зеленчуци, с които щели да приготвят свежи салати.

-  Надвечер се оживило и на мегдана. Запален бил и огън, гайди и тъпани огласяли всичко навред, моми и момци виели кръшни снаги на хорото. Всички очаквали появата на гостите.

-  И те не закъснели. Кметът на селото приветствал всички и поканил жабокрякчани да заемат своите места на празничната трапеза, която била толкова дълга и отрупана с всевъзможни блюда, че краят й не се видел. Най-централното място, разбира се, заел експертът иноземец. Дегустацията започнала.

-  Първо представили шопската салата.

-  - Еха! – почти в хор възкликнали извънземните. – Какви вкусни зеленчуци, а сиренцето – просто уникално!

-  Продължили с небезизвестната шкембе чорба. Прозвучали одобрителни възгласи, но и възникнали въпроси:

-  - Но какво е това, което придава парлив вкус на чорбата, а и така различно мирише? – попитал главният експерт.

-  - Чесън, чесън е това. – споделила майсторката на чорбата. – Той често присъства на българската трапеза, защото е много полезен и придава един особен вкус и аромат. Не върви таз чорбица без него.

-  В това време поднесли и баницата със сирене. А как апетитно ухаела! Покафенялата коричка придавала още по-примамлив вид.

-  Бързо се опразнила тавата и макар на пълен корем, всички се хванали на хорото и се веселили до ранни зори.

-  Силно впечатлени от гозбите и от гостоприемството на местните, извънземните поискали разрешение от жителите на селото да останат завинаги в Жабокряк. А те, разбира се, нямали нищо против.

-  Скоро тази история се разчула из цялата галактика. Заприиждали гости и от други планети. Селцето станало желана туристическа дестинация. Летящата чиния превърнали в гостилница, в която всеки бил добре дошъл.

-  Всички заживели щастливо, трудили се и празнували задружно.