"В ботушките на дядо Коледа" от български деца от Франция

- Брей, че интересни ботуши! Топлички, мекички, червени и пухкави, с дебела и здрава подметка. Сякаш са направени за много дълъг път. Ами да! На Дядо Коледа са! Ще ги мушна, за да ги премеря. Хоп. Оооооо! Чакайте! Къде хукнахте? Ох-ох -ох! Падааам! Туп. Пфууу, нищо не виждам. Дори устата ми се напълни със сняг.

  - Ах, че красивоооо! Каква вълшебна снежна планина и колко странни малки къщичкииии... Ами коя е тази голяма къща? На кого ли е? Я да видя!

   - Ооооооо не, не, не, не! Добро еленче, добро еленче! Не! Не ме яж, моля те! Ох, ааааа! Ммм, само ме облиза, мокро е. Супер! Добричко си ти! Знаех си аз. Може ли да те погаля? Ти на кого си? А аз къде съм? Гледаш хитро, но нищо не ми казваш. Тогава идвам след теб в голямата къща.

  - Чук-чук-чук! Кой живее тук? А, вратата сама се отвори!

  - Бъррррр! Хладничко е и хлъзгаво. Охххх! Колко пъти ще падна днес? Този под е от лед. А колко светлинки има и колко е огромно тук! Не е обикновено това място. Толкова много пакети имаааа! Но всъщност това не са пакети, а хиляди опаковани подаръци. Колко хубаво!

   - Еееей, внимавай малко де! Удари ме. Ти пък какво си? Ах, колко си красиваааа и интереснаааа! Ти да не би да си елф? Така си и помислих. Елфина? И на мен ми е много приятно! Ще ми покажеш ли това място? Нима това е къщата на Дядо Коледа?   Никога не бих повярвал, че мога да попадна тук. Най-много от всичко на света искам да видя работилницата на Дядо Коледа. Ще ме заведеш ли? Да? Да тръгваме!    - Колко дребни човечета! Елфи ли са? И колко много подаръци правят! А, ето това там да не е моят подарък? Невероятно! Пожелах си точно това! Красива електрическа тротинетка. Не просто тротинетка? А какво е тогава? Лети! Ами дали е моята? Ще ми я даде ли Дядо Коледа? Може ли да го питам? Моля те, моля те, моля те! Спокоооойно! Добре, няма да кажа на никого, обещавам! Ах, това не е ли Дядо Коледа? Той е нали? Познах го по червения костюм, дългата бяла брада, интересната шапка и добрите сини очи. Но той е бос! Ами да, бос ще е. Аз съм в неговите ботушки. Сега разбирам как си е изгубил ботушите. На последната си обиколка в земята на хората, когато се скрил в къщата на Иван, за да разбере дали момченцето е слушало, белобрадият старец си събул ботушите, за да не скърца по пода и да не го чуят. Но детето за малко да го разкрие и точно тогава Дядо Коледа толкова бързал, че ботушите му останали навън в снега.

  – Здравей, Дядо Коледа! Много ми е приятно! Да не би да си искаш ботушите? Аз ги намерих и с тях пристигнах чак при теб. Извинявай, но ако ти ги оставя, как ще се прибера вкъщи? А ако не стигна навреме, мама много ще се притесни, ще се ядоса и може да ме накаже. Никой няма да ми повярва, че съм бил в къщата на Дядо Коледа. Да, вярно. Обещах да пазя тайна. Тогава как ще се прибера? Даваш ми шапката си? И тя е вълшебна? Ще се прибера ли с нея вкъщи? Добре. Чудесно! А моят подарък? Значи няма да го получа сега. Ще чакам до Коледа. Така е честно за всички. Слагам шапката. Какъв силен вятър! Вдигна ме. И как ме върти! Става нещо странно. Май пак ще падна. Ух, пак съм в снега. Колко пъти ще падам днес! Ммммм, какво става? Защо ми е студено на бузата? И мокро. Рошко, кученцето ми, ти ли си? Защо съм вкъщи? Не бях ли при Дядо Коледа? Кой ден е днес? Вторник! Трябва да съм на училище, а съм се успал. Жалко! Всичко това е било сън. Ами тази шапка …

Този разказ е част от шестия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от шестото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 5 до 18 години не само от България, но и от Българското училище „Иван Вазов“ в Париж, Франция.

Тази книга съдържа 55 прекрасни истории, разделени в три категории: приказки за най-малките, вълшебни приказки и приказки за доброто и прекрасното. Ще се радваме безкрайно, ако нашите книги ви вдъхновяват да продължавате да четете и да създавате нови, магични светове!