Недалеч от Лондон се намираше малкият провинциален град Криптиктаун, почти незабележим на картата. Семейството на десетгодишната Ния откриха изгодна оферта за лятна къща, в която да прекарват топлите месеци. Веднага щом започна ваканцията, Ния, майка ѝ, баща ѝ и оранжевият им папагал Джон, се запътиха към вилата на края на града. Къщата бе заобиколена от огромни дървета, които сякаш не искаха тя да се вижда. Беше триетажна, с големи прозорци, високи тавани и огромен двор. Семейството с нетърпение очакваше ваканцията в новата къща, въпреки че според Ния там можеше да бъде и скучно.
Вече бяха прекарали няколко спокойни и приятни дни във вилата и Ния започна да си мисли, че не иска цялото лято да е толкова еднообразно. През една топла вечер, тя тъкмо се подготвяше за сън, когато чу звън, идващ от двора. Ния не обърна внимание, но звънът продължи, затова тя реши да излезе, за да провери. Колкото наближаваше края на двора, звъненето ставаше още по-силно и така Ния вървеше, докато не стигна до оградата отрупана с храсти и…изоставено гробище! Тя не беше от онези момичета, които се плашат от всичко, но беше тъмно, а този звън продължаваше да се чува все по-силно. Погледът и се спря на едно огромно дърво заобиколено от стари и начупени надгробни плочи. Изведнъж сянка премина зад дървото и Ния се изплаши. Сякаш някой я наблюдаваше и…
Въпреки, че я беше страх, ѝ беше любопитно и се приближи до него. Неочаквано видя приведена бабичка, държаща торбичка пълна с пилешки глави. Ния изпадна в ужас и побягна към къщата. Бързайки и прескачайки надгробните плочи се спъна и падна. Тогава чу как някой ѝ казва: „Внимавай! Удари ли се?“. Тя се изправи и видя две деца. Но имаше нещо странно и нередно в тях. Бяха толкова сиви и бледи, сякаш не бяха живи. Ния ги попита: „Кои сте вие?“. Те се приближиха към нея.
-Аз съм Мери, а това е Хари! – отговори момичето.
-Но…,но вие сте… - каза Ния.
-Да, ние сме призраци! – прекъснаха я децата.
На Ния ѝ се струваше, че сънува.
-Ти живееш в тази къща нали? Искаш ли да ти разкажем историята ѝ? – казаха те.
Ния поклати глава, въпреки че ѝ се искаше да изкрещи. Това наистина ли се случваше?
-Преди доста години тук живееше една стара жена със своя съпруг и тяхното животно. Но това животно беше необикновено и специално. Те го криеха от външния свят, защото то имаше необикновени сили. Това животно можеше да връща времето назад. Неотдавна мъжът на старата жена почина. Оттогава всяка вечер тя идва тук и храни животното с пилешки глави. То я връща отново във времето, когато той бе още жив и така те могат да прекарват пак време заедно.
Ния беше повече от объркана. Имаше толкова много въпроси и толкова много неща, които искаше да знае.
-Но…как се случва това? Как така? – започна тя.
-Знаеш ли, вече е късно, по-добре ще е да се прибираш! - прекъснаха я децата и започнаха да се оглеждат.
-Обаче… - каза Ния и двата призрака се изпариха за секунди.
Тя се прибра, бягайки в тъмното и дълго време не можеше да заспи. Цяла вечер мислеше за това животно, за децата и…за всичко. Беше толкова объркано, странно и нереално!
На сутринта Ния се събуди с добро настроение, но беше любопитна и реши да отиде в гробищата зад къщата ѝ….Но там нямаше нищо необичайно – само безброй мръсни, изоставени и порутени гробове. Тя реши, че това е било просто сън, затова прекара целия ден на двора, четейки книга.
Отново се стъмни. Родителите на Ния си легнаха рано. Тя пак започна да чува този звън и се притесни. Изтича зад къщата, през храстите и отново се озова в гробището…И те бяха там. Децата! Не е било сън! Те се приближиха до нея и ѝ казаха:
-О, ти се върна!?
-А…вие наистина ли сте призраци? – попита Ния предпазливо. Не искаше да се доверява толкова лесно, а и те бяха много странни. Хари се изправи и просто…мина през дървото. Точно като по филмите, беше толкова странно.
-А ти за какви ни помисли? – отговори той и двете деца започнаха да се смеят шумно. Ния беше леко казано потресена от това, което видя. Тя си мислеше, че призраците са страшни, но след кратък разговор, разбра, че всъщност няма от какво да се бои и те ѝ разкриха доста интересни факти за това гробище и обитателите му.
-Е… - каза тя – какво още ще ми кажете за онова животно? Ще ме…заведете ли при него?
-Разбира се! – отговориха те.
Вървяха между гробовете. Беше тъмно и зловещо. Стигнаха до дървото, където Ния бе видяла старата жена. Зад храстите се показваше висока телена ограда. Децата се приближиха леко до клетката. Гледката, която се разкри пред нея беше невиждана…В ъгъла на огромната клетка тя видя сгушено нещо. Голямо, рошаво и…лилаво! Ния погледна учудено Хари и Мери, а те се усмихнаха широко. Голямото, рошаво и лилаво нещо се размърда и Ния видя едно сладко, пухкаво, четирикрако животинче, което приличаше на…никога не бе виждала такова нещо. Беше близо 3 метра. Имаше козина като тигър, дълга опашка – повече от 2 метра, големи очи, малки щръкнали уши, муцуна като на мече, но и огромни, извити рога – удивително! Ния не знаеше какво да мисли. Изведнъж някой я хвана за ръката, тя се изплаши, обърна се и видя малка прегърбена бабичка, държаща торба с пилешки глави.
-Здравей, момиче! – каза тя и леко се усмихна. Оказа се, че старицата не е нито страшна, нито зла, а много дружелюбна и приказлива.
-Това за времето…вярно ли е? Че можете да се връщате назад във времето? – попита плахо Ния.
-Напълно вярно! Позволи да ти разкажа: това е „То“. Имахме го от много време – тя погледна към животното – пазехме го от всички, никой не знаеше за него…Откакто мъжът ми почина „То“ ми помогна да преодолея смъртта му. Сега всяка вечер нося пилешки глави, за да го храня, а „То“ ме пренася в миналото и така поне за кратко прекарвам отново време със съпруга си.
-Може ли…да видя животното отблизо? – попита я Ния.
-Разбира се, но внимавай. „То“ не е свикнало с чужди хора. – предупреди я бабичката.
Ния влезе в клетката. Голямото животно се изправи и леко се доближи до нея.
-Здравей… - каза тя с мил глас, въпреки че трепереше от страх.
„То“ я подуши и…я хареса! Беше като коте, само че много много по-голямо. И така вечерта им мина в игри и разговори. Ния се прибра късно. Това беше най-интересната вечер в живота ѝ. Мери и Хари, и бабичката, и „То“, и…всичко!
На сутринта тя се събуди и…всичко се оказа само сън!? Животното, децата, бабичката и клетката ги нямаше! А на мястото на гробището…имаше просто една голяма поляна!
ОУ „Любен Каравелов“, град Бургас
Този разказ е част от петия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от петото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са от цяла България, на възраст от 5 до 18 години.Събрахме 70 истории разделени в седем категории: приказки за най-малките, какво ми разказа вятърът, приказки за животни, приказки за магии и вълшебства, фантастични истории, морски небивалици, приказки и стихове за добри и щедри сърца.
Общинския съвет на Бургас заседава днес. Съветниците определиха терен, където адвокатите ще изградят свой център, в който ще се обучават и събират. Повече след малко. Също в първия час подробности за едно дело, което следим - убийството на шофьора, който преди това е прегазил малко дете излязло на пътя в сунгурларското село Прилеп. Днес имаше поредно..
Песимистът вижда трудности във всяка възможност, а оптимистът вижда възможност и във всяка трудност. Изберете си да бъдете от втория тип. Добро утро във вторник! Време е за събуждане с БНР – Бургас. Екипът ни днес – звукорежисьор е Ваня Желева, новините ще представя Християна Йорданова, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето темите в сутрешната ни..
Темите в предаването днес: В Международния ден за борба срещу насилието на жени- каква е статистиката за бургаски регион, има ли ръст на случаите и съдебни дела, репортаж на Християна Йорданова. Има ли решение на проблема с безводието и каква е ситуацията в региона ще чуем от Даниела Костадинова. Ученици от Професионална гимназия по компютърно..
Нова седмица-нов късмет! Добро утро на 25 ноември от сутрешния екип на БНР-Бургас-Петя Янакиева и Нина Рангелова. Ето и част от акцентите до 10 часа: Над 20 са населените места в Бургаска област с воден режим през лятото. За решаването на проблемите им са необходими средства, а споровете кой трябва да ги осигури водоснабдителните..
Здравейте, ето че отново сме готови да ви разкажем за положителни примери и каузи в ежедневието ни, да ви срещнем с добри хора и да ви заредим с положителни емоции. Отворете сърцата си за историите за Доброто, ще ги споделим с вас с любов и надежда. Звукорежисьор е Теодора Кралева, аз съм Стефка Бакърджиева. В предаването ни днес:..
Добър ден на 23 ноември, събота. Темите в обзорното ни предаване днес обхващат политически, здравни, културни и социални аспекти: - Проследяваме втората седмица от работата на 51-вия Парламент и изборът за председател. - Трябва ли данъчните ставки за ресторантьорството и хлебопроизводството да се върнат на 20%. Какво е мнението на КНСБ? - Критично..
Темите в предаването: Пътноподдържащите фирми в ямболска област са в готовност за реакция при усложнена зимна обстановка. Изпълнени ли са изискванията за необходимата техниката и инертни материали ще разберем от директора на Областното пътно управление инж. Галин Костов. Станция за рециклиране на пластмаса и алуминиеви кенове беше открита днесв..
Темите в предаването днес: В Международния ден за борба срещу насилието на жени- каква е статистиката за бургаски регион, има ли ръст на случаите и съдебни..
Нова седмица-нов късмет! Добро утро на 25 ноември от сутрешния екип на БНР-Бургас-Петя Янакиева и Нина Рангелова. Ето и част от акцентите до 10..
Песимистът вижда трудности във всяка възможност, а оптимистът вижда възможност и във всяка трудност. Изберете си да бъдете от втория тип. Добро утро във..