"Малката шивачка" от Симона Кръстева

Имало едно време едно момиченце на име Ана. Тя живеела скромно и бедно заедно с майка си, баща си и малката си сестричка. Ана била много трудолюбива и сръчна. Много обичала да шие, но разполагала само със стари, вехти дрехи, върху които се упражнявала. Един ден Ана казала на майка си:

-  Мила  мамичко, когато порасна искам да ушия най-красивата рокля за теб, а на малката ми сестричка да направя бална рокля като тази на ,,Пепеляшка‘‘.

Майката погалила дъщеря си плахо и отвърнала:

-Ще стане, мила моя! Ти  само бъди упорита!

Майката заплакала тихо и се помолила от все сърце да настанат светли дни и детенцето ѝ да сбъдне мечтата си .

 Времената били трудни. Ани шиела и прекроявала старите дрехи и винаги си мечтаела да успее да зарадва майка си и сестричката си с нови красиви рокли, които тя сама ще направи за тях.

Един ден, вървейки на път за училище заедно с баща си, те срещнали една старица. Детето видяло, че старата жена била с окъсани  стари дрехи. Палтото ѝ било скъсано, а навън било зима.

- Мила бабо, вземи моето палто. Нека те стопли. Навън е студено. Аз ще взема твоето и ще направя от него ново за мен .

-Не, детенце сладко. Благодаря, но ти се пази от студа.

-Мама винаги ми е казвала, че възрастните хора трябва да се уважават. - отвърнала Ани .

Бащата бил възхитен от постъпката на дъщеря си и я подкрепил в решението ѝ. Той бил горд с добротата, с която било изпълнено сърцето на дъщеря му .

- Добре! Ще го взема - казала бабата . В замяна тя дала на Ани една златна монета.

- Само нея си имам! Вземи я и дано ти донесе сполука. С таланта и добротата, които притежаваш, ще стигнеш много далече, мило детенце .

Малката шивачка Ани благодарила на старицата и се навела да я прегърне, но тя изчезнала на мига. Момиченцето взело монетата. Заедно с баща си се забързали към дома си, за да разкажат за случката на майката и сестрата .

Прибрали се те и Ани със сълзи на очи разказала всичко на майка си. В момента, в който изкарала монетата, за да я покаже, те били станали вече шепа златни монети. Всички били изненадани от случилото се. Ани се усмихнала щастливо и осъзнала, че нейната мечта се е сбъднала. Сега, щяла да може да прави онова, в което е най-добра и най-важното: ще може да ушие рокли за нейната любима майка и сестричка. Бащата я прегърнал и ѝ казал:

-  Твоята доброта е истинско вълшебство, мила дъще! С истинско сърце, ти спечели всичко това за нас. Сега животът ни ще е по -спокоен, а ти ще правиш онова, което най-добре умееш - да шиеш.

ОУ „Елин Пелин“, град Бургас

Този разказ е част от петия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от петото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са от цяла България, на възраст от 5 до 18 години.

Събрахме 70 истории разделени в седем категории: приказки за най-малките, какво ми разказа вятърът, приказки за животни, приказки за магии и вълшебства, фантастични истории, морски небивалици, приказки и стихове за добри и щедри сърца.