Оптимизъм има сред българите за идващата 2024 година, сочат данните от ново изследване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 22 – 30 ноември 2023 г.
Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна, като е използвана стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
През 2023 година бяха преодолени редица кризи – обществото се възстанови от пандемията от Covid-19, а след три години на политическа нестабилност и няколко предсрочни вота страната ни вече има редовно правителство. Въпреки това има криза на доверието към институциите и политиците и една от причините са непрекъснатите скандали между партиите, които подкрепят управлението. През тази година избухна и нов военен конфликт – между Израел и Хамас.
Това не е попречило на хората да дадат по-добра оценка за изминаващата година, в сравнение с преходната. За пълнолетните българи тя е била по-успешна за тях и семействата им, отколкото за страната и света, отчитат социолозите.
Поляризирана е равносметката за 2023 година в личен аспект – 24% я оценяват като по-добра от предходната, за 26% тя е по-лоша, а за 50% няма съществена промяна. Така, като най-кризисна за българите остана белязаната от Covid и протести 2020г.
"Тогава регистрирахме историческо дъно по песимизъм (6% позитивни, срещу 51% негативни оценки), тъй като беше засегнато и личното, и общественото битие. След нея политическите и социални драми изглеждат по-бледи и сме свидетели на постепенен ръст на оценките. През настоящата година отрицателните мнения намаляват с десет пункта спрямо предишната, а позитивните се увеличават с четири. Най-успешна е 2023 година за най-младите и хората в активна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата. Най-неудовлетворени остават пенсионерите и жителите на селата. Ако тази позитивна тенденция продължи, можем да очакваме в края на 2024 превес на позитивните над негативните оценки, какъвто не е имало от преди пандемията", коментират от "Алфа Рисърч".
Далеч по-негативни са нагласите в обществен план – национален и геополитически. За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света. На фона на влошаващата се ситуация в света, случващото се у нас се усеща като по-малко драматично. Годината за България се оценява като по-добра от предходната от 11%, докато за пет пъти повече анкетирани (55%) си е останала по-лоша. В световен план позитивни са едва 6% от анкетираните, докато 70% са на противоположното мнение. Липса на съществена промяна констатират между една четвърт и една трета от българите.
По-високата удовлетвореност в личен план спрямо макро картината намира израз и през конкретни аспекти от живота на хората. С позитивен баланс в оценките са индивидуалните фактори - удовлетвореност от жилищните условия (83%), личния живот (81%), здравословното състояние (73%), работата (68%) и дори материалното положение (55%). Преобладаващо негативно се определят обществените елементи - степента на защита на правата на отделния човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% негативни оценки).
Очакванията за 2024 година са свързани с убедеността на хората, че те ще се справят по-добре с предизвикателствата в собствения си живот, отколкото ще се преодолеят проблемите пред България и света.
"Ако тази тенденция се запази, можем да станем свидетели през следващата година на избухването на ново, по-радикално желание за промяна", смятат анализаторите.
Увереност, че годината ще е успешна за тях изразяват 42%, а на противоположното мнение са 19% от анкетираните. Разликата между оптимистите и песимистите е 23%, докато през миналата година тя е били едва 4%. От гледна точка на България и света "по-добра" година очакват 33%, а "по-лоша" 36%-38% от участвалите в изследването. Спадът на негативизма в настоящето буди оптимизъм и за бъдещето.
Освен моментна равносметка, проучването отправя и по-широк поглед към минало и бъдеще, през поколенческата призма. Като цяло нагласите са, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предходното – ние сме по-добре от нашите родители, а децата ни ще бъдат по-добре от нас.
При оценките за живота ни спрямо този на нашите родители нагласите са преобладаващо позитивни. Близо половината от пълнолетните българи (49%) вярват, че живеят по-добре от своите родители, а на обратното мнение са 29%. Без усещане за съществена динамика спрямо миналото са 22% от анкетираните.
Очакванията за живота на следващите поколения са също оптимистични, но и с висок дял на хората, които в сегашните несигурни времена се затрудняват да бъдат по-категорични за бъдещето (28%). Като обща нагласа обаче оптимистите са два пъти повече от песимистите (39%:21%).
"Най-позитивни в оценките за настоящето и очакванията за бъдещето са учащите и хората с по-високо образование. С увеличаване на доходите нараства усещането за по-добър живот спрямо този на предците, както и оптимизма за следващите поколения", настояват от "Алфа Рисърч".
Отстъплението на поредицата негативни равносметки и събуденият оптимизъм за бъдещето е безспорно добра новина в края на 2023 година. Вярата, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предишното е не само пасивна нагласа, но може да провокира лични усилия в стремеж за подобряване на обществената среда, било то в локален, регионален, или национален план. Което пък би било добра новина за 2024 г., заключават социолозите.
Най-голямото събитие за създаване на игри в Бургас започва днес в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ и ще продължи до 26 януари . 48-часовият хакатон е част от глобалната мрежа Global Game Jam и предоставя възможност на хора от различни възрасти и професии да се съберат и да създават игри, вдъхновени от обща глобална тема. Организатор е..
В Малко Търново с изложба, презентации и връчването на плакети започват събитията по честването на 30-годишнината от основаването на най-големия български природен парк – "Странджа". Събитието ще се проведе в читалище "Георги Попаянов", като в него ще участват всички експерти, еколози и политици, работили активно за създаването на парка. На..
Аварии и изграждане на нови водопроводи спират водата на няколко места в Бургаска област днес. Аномалии във водоснабдяването ще има днес до 17 часа за живущите на улица „Москва“ в Карнобат. Без вода са и живущите на на ул. „Ропотамо“ в Приморско – там се изгражда нов водопровод. Аварии пък се отстраняват в созополското село Габър и..
В Карнобат тържествено ще бъде отбелязана 147-ата годишнина от Освобождението на града от османско владичество. Ритуалът ще започне в 11 часа със заупокойна молитва и поклонение на Руски паметник до общинската болница. Представители на местната власт, институции и граждани ще поднесат цвета в знак на признателност към героите. Организирани са..
Четири големи нерегламентирани сметища в Бургаска област показва актуализираната карта на екоминистерството с терени, замърсени с отпадъци у нас. Две от тях са край Средец, едно до град Ахелой в община Поморие и едно до бургаския квартал Черно море . Най-голямо по размер е сметището на територията на бившите казарми до Средец - над 322 хил. кв...
Природозащитници блокираха символично входната врата на Министерството на околната среда и водите в опит да предотвратят застрояване в природен парк "Сините камъни". Очаква се в "Държавен вестник" да бъдат обнародвани документите, които дават разрешение за създаване на селищни образувания "Карандила" и "Даулите". За четвърти път хора..
От 20 до 28 март в Културен дом НХК в Бургас ще се проведе “София филм фест на брега”, който ще предложи богата програма от филмови прожекции и срещи с режисьори, актьори и продуценти. Това е 23-то издание на фестивала, чиято програма предстои скоро да бъде обявена. В неизменна част от нея се превърна Киноклас Бургас. Това е платформа за..
Спират водоподаването в част от бургаския комплекс "Славейков", съобщават от ВиК. От 8:30 часа до 17 часа ще бъде спряна водата във Високата зона на..
В бургаския Етнографски музей е подредена изложбата „Старият Бургас през погледа на д-р Мелконян“. Тя представя знакови места, събития, познати и..
Четири големи нерегламентирани сметища в Бургаска област показва актуализираната карта на екоминистерството с терени, замърсени с отпадъци у нас...