„Детско царство“ интервюира Недялко Йорданов

Кога е започнал да пише и в какво е магията на сцената-това бяха част от въпросите, които водещите на най-новото предаване на БНР-Бургас „Детско царство“ зададоха на поета и драматург Недялко Йорданов. Предаването е съвместна продукция с едноименната театрална школа на Центъра за подкрепа на личностното развитие, водена от Атанасия Петрова, а във всяко издание децата избират събеседник по основната тема.  

На 15 години започнах да пиша своите първи любовни стихотворения, разказа на най-младата радио аудитория именитият бургазлия. Сподели и спомени от своето детство:

„От дете харесвах театъра. Майка ми и баща ми ме водеха на театър, когато бях 5 годишен. Като студент идвах специално от София да гледам представленията на бургаския театър. Беше великолепен театър, по-добър от всички софийски. И когато станах на 23 години, дойдох да работя в бургаския театър като драматург, после като режисьор и започнах да пиша пиеси. Първата ми пиеса се казваше „Ние не вярваме в щъркели“. Това беше пиеса за ученици. Героите са три момчета от гимназията. И едно момиче. Това бяха герои, които не вярваха в готовите истини. Имаше някой възмутени родители, учители, критици, които казваха-как може да се учи така младежта да не вярва.“

Пиесата даже беше забранена, защото съм учел децата да не вярват в илюзии, добави Недялко Йорданов и даде съвет на бъдещите актьори:

„Всеки трябва да си провери иска ли да бъде актьор, може ли без да репетира, без да играе. Това вътрешна необходимост ли е просто желание да те забележат, да се прочуеш сред своите връстници. Ако ти изпитваш вътрешна необходимост на всяка цена да си на сцената, да играеш, да се превъплътиш в някаква роля, в която никога не си представял, че можеш да бъдеш-тогава вече има смисъл, тогава ти ще станеш артист. Добрият артист може да се вживява в ролята, той да стане героя, да забрави за себе си.“