Хайде да се определим „долу“ ли сме или „горе“!

2007-а година. Българите поставят своеобразен рекорд по усещането си за бедност, неудовлетвореност, недоверчивост и липса на самокритичност в целия ЕС, показват резултатите от европейско социално изследване. Подозрителни сме към ближния си, а в същото време всеки четвърти има високо мнение за себе си. Най-големият страх на българина е как ще живее на старини.

2010-та година. Българите са най-нещастните европейци. Ценностната им дезориентация, в сравнение с другите европейци, се проявява в неумението да се усмихнеш на непознат на улицата, в навика да не се съобразяваш с норми и закони, в бягството от самоуправлението, тоест от свободата, отбелязват тогава анализатори.

2012-та година. Българинът е средно щастлив, но се бои да го показва, твърди проучване на Института за социални изследвания и маркетинг. Мнозинството-55% предпочита да не признава щастие било, защото очаква негативни реакции у околните, разбирай завист, било от суеверие. За нещастни смятаме не толкова себе си, колкото другите около нас.

2017-та година. Българинът е нещастен, но корав и търпелив. Основен фактор за нещастието ни е това, че сме част от клуба на богатите и се сравняваме с тях, смятат социолозите.

2019-та година. Българинът е най-неудовлетворен от живота, сочат данни от проучване на Евростат. Той става все по-голям оптимист, но остана нещастен. Най-ниското ниво на щастие е регистрирано в Латвия, следвана от България, където нивото на щастие е едва 35%.

Чудесен сборен портрет на българина през годините. И през 2021 година, за съжаление, нямаме новина. От 2007-а досега сменихме правителствата на Сергей Станишев, на Пламен Орешарски, на Бойко Борисов -1, 2 и 3, няколко служебни и финишираме с т.нар. правителство на промяната на Кирил Петков. Промяна обаче в нагласите ни към света и себе си почти няма. В оповестеното тази седмица проучване на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“, българите оставаме в топ 3 на най-големите песимисти за бъдещето. Пред нас е само южната ни съседка Турция. 64% от сънародниците ни очакват икономически трудности за страната през 2022 година, едва 6% вярват в просперитета на България, а 19% не очакват промяна. Проучването е проведено в периода октомври-декември. На този фон светъл лъч е отчетеното от „Галъп“ малко повишаване на усещането за лично щастие. 45% от запитаните българи заявяват, че се чувстват щастливи. 10%  се определят като нещастни, а 43% казват, че не се чувстват нито щастливи, нито нещастни. Сигурно затова сме единствената нация в света, която на протоколния, рутинен, изискващ просто любезен отговор въпрос за начало на разговор „Как си?“, отговаря с „Горе-долу“. Е-"горе" или "долу", хайде да се определим! Само така ще разберем към какво се стремим и какво искаме, после ще дойде и следващата стъпка как да го постигнем. Сега е моментът, обратното броене към новата 2022 върви... 

* Тезите за нагласите на българите спрямо щастие/нещастие/удовлетвореност са от изследвания, популяризирани в медийни публикации през годините