Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

ПРИКАЗКИ ЗА ЖИВОТНИ

"Приключението на смелото гъсоче" от Михаела Попова

Този разказ е част от петия сборник "Приказни истории с БНР Бургас"

Рисунки: София Железнова, ОУ „Георги Бенковски“, Бургас
     Живели някога, далеч на север, един гъсок и една гъска. Те много се обичали и решили да си направят уютно гнездо в тръстиките до едно езеро. Не минало много време и в гнездото се появили две яйчица. Гъската седяла върху тях ѝ ги мътела, а гъсокът обикалял, за да търси храна. Един ден двамата решили да полетят заедно и завили яйцата с гъши пух, сухи треви и мъх. Излетели в синьото, слънчево небе. Не щеш ли за зла участ, точно по това време в района на езерото се случило да има бракониери, които били тръгнали с кучетата си на лов. Видели двете охранени диви гъски в небето, вдигнали пушките и БУМ! - БУМ! Свалили ги. Яйчицата останали сами в тръстиките без майчица, която да ги топли и без баща, който да ги пази. Като по чудо кучетата на ловците подминали гнездото и не открили сираците. Мръкнало се и станало студено. Едното яйце, което не било толкова добре завито в пух и сухи треви премръзнало. Другото било по-защитено и когато на другата сутрин изгряло слънцето и го напекло, то се стоплило и  разпукало. Отвътре показало глава едно малко гъсоче, което се огледало учудено, тъй като не било виждало такъв огромен свят. Започнало да кряка силно, защото било гладно, но никой не дошъл.  То не знаело, че няма майчица и баща на тази земя. Затова затършувало из гнездото, клъвнало тук, клъвнало там, изяло и едно малко червейче и позаситило глада си. После се свило отново в мекото гнездо, мушнало глава под крилцето си и заспало. Когато отново се събуло слънцето вече клоняло към другия край на езерото. Гъсочето било гладно, но този пък колкото и да ровило и да се оглеждало, не намерило нищо. Измъкнало се с усилия от гнездото и се заклатушкало из тръстиките. Имало късмет, защото намерило зрънца, един гол охлюв, който бил отвратителен на вкус и николко листенца. Върнало се в гнездото и докато се стъмни съвсем, то заспало. 
     Така минавали дни и нощи. Гъсочето растяло само, грижело се за себе си и заяквало. А един ден срещнало и стара жаба:
     - Ей, ти! Не си ли малък да обикаляш сам из тръстиките? - изквакала тя, когато го видяла да поскача, за да стигне едно зелено клонче.
     - Не знам - чистосърдечно си признало птичето.
     - А аз знам! - надула се жабата - Как се казваш?
     Свило крилца пилето:
     - Не знам.
     - Хм, за пръв път чувам някой да не знае как се казва. Майка ти и баща ти не са ли те кръстили някак?
     Гъсенцето не искало да си признае, че не знае какво е това майка и татко, още повече че жабата му изглеждала огромна и страшна. Сетило се, как се обърнала жабата към него в началото и отговорило:
     - Ейти! - се казвам.
     - Еди ли? - отвърнала досадната старица, която не дочувала. 
     - Да - изкрякало гъсето и отминало. 
     - Какво странно име - помислила си жабата, но тогава видяла една тлъста муха, която летяла към нея и мигом забравила птичето.
     А Еди продължил да си върви и да си повтаря новото си име, за да не го забрави. Явно тук всички си имат имена и трябва да ги знаеш, за да не изглеждаш странен.
     Така минало и лятото, започнало да захладнява, а гъсочето Еди наедряло и натежало. Често се издигало в полет над езерото и сякаш нещо го теглело да литне още по-високо, в облаците и да се понесе по вятъра, които тече на юг. Но не смеел да изостави гнездото. Понякога се случвало да лети с часове, а после внезапно решавал да се върне обратно в родното гнездо. Но не се чувствал добре. Една сутрин излязъл отново за храна, но този път високо в небето забелязал птици. Те се носели по онова течение на въздуха, което го привличало и него. Летели грациозно и целенасочено, следвайки онзи порив, който и Еди изпитвал. “Какво пък”, помислило си гъсочето, “Ще се приготвя, ще си събера багажа и утре ще чакам тук. Ако видя друго ято, ще литна и аз.” Речено - сторено. Тази последна нощ, защото Еди предусещал, че ще е наистина последна, той спал неспокойно. Станал много рано сутринта и разровил цялото гнездо, за да не забрави нещо, което да вземе със себе си. И на дъното на гнездото - ХОП!, намерил едно вързопче. Отворил го и ахнал от учудване. Това бил най-чудния костюм, който бил виждал. Не, че много костюми били попадали пред очите му, но... Еди сложил червените наметало, маска и колан и изведнъж се почувствал по-едър и по-силен. Тялото му се изпълнило с енергия и живот и той литнал над езерото щастлив и волен. Чувствал се толкова чудесно, както никога до сега. Докато летял погледнал към водата под себе си и видял как червеното наметало се вее зад него като магична диря, а мускулите на крилете му били здрави и изпъкнали. 
     - Хе-хе-хе-хе, - разсмял се Еди - аз съм супер гъсок, аз съм Супер Еди! 
     Издигнал се високо-високо и полетял толкова бързо, че скоро настигнал и задминал ятото, което видял вчера. 
     Водачът на ятото го изгледал с укор и му казал:
     - Сега си млад и силен, но пътят е дълъг. Пази си силите.
     Еди бил умно гъсоче и се вслушал в думите на по-възрастната и опитна птица. Укротил младежкия си порив и изостанал от ятото, така че да застане последен. 
     Летели денем, почивали нощем, докато пред очите им изникнали потънали в пясъци пирамиди. Гъските продължили да се носят над странните съоръжения, докато най-после стигнали една широка и пълноводна река, около която се зеленеела буйна растителност. Птиците се разкрякали и кацнали край едно езеро. 
     Една чапла извикала от другия му край:
     - Бягайте, бягайте от тук! В езерото живее Зелен луд. 
     После разперила криле и отлетяла като не преставала да повтаря това, а гъските помислили, че е някоя полудяла птица. Настанили се удобно и се разпръснали - някои заплували, други налягали в тревата да си починат, трети се гмуркали за вкусна риба. Еди стоял на брега и оглеждал този чуден и дивен свят, който макар и да бил подобен на неговия, бил и непознат. 
     Когато  си починал, решил да пообиколи наоколо. Разперил криле и литнал, а зад него пурпурното наметало се веело като вълшебно знаме. Тогава видял във водите на езерото да плава някакъв голям, зелен дънер. Тъкмо щял да го подмине, когато му се сторило, че дънерът помръднал. Еди направил кръгче над него и го проследил как се движи към брега. А уж течението не било в тази посока. Учудило се гъсочето и се приближило. Тогава забелязало две злобни очи, дълга опашка, която едва - едва помръдвала под водата, но насочвала с лекота огромното тяло на водното чудовище. ”Да не би това да е зеления луд, за който говореше чаплата?”, помислило си гъсочето и закрякало разтревожено. 
     Гъските надигнали глави и се огледали, за да разберат какво е предизвикало тревогата. Но предупреждението дошло късно - крокодилът, защото това бил истински прастар и гладен, нилски крокодил, бил стигнал до брега и с неподозирана пъргавина се спуснал към кротко поскубващата тревица гъска. Огромната му челюст зинала пред нея и горката птица си помислила, че това е нейния край. Изведнъж със страховита скорост от небето се спуснала пурпурна светлина, която се блъснала в крокодила. Това бил Супер Еди! Двамата с крокодила се сбили, разхвърчала се перушина и плочки от гърба на влечугото. Битката била жестока и още малко и гъсочето щяло да победи, когато Лудия зелен измъкнал незнайно откъде едно зелено наметало. Само щом прилепнало за гърба му, той утроил силата си и повалил Супер Еди. Той лежало безжизнено на земята, а разкъсаното му пурпурно наметало, което му давало сила, се валяло около него. Крокодилът нарамил птицата на гърба си и се гмурнал в езерото. Доплувал до една подводна пещера и там затворил гъсочето в килия с железни пръти. 
     Когато Еди се свестил, много се изплашил. Защото дори най-големите герои ги е малко страх, когато се озоват на тъмно и мокро място, незнайно къде точно. Разкрякал се Еди, но никой не му отговорил. Чувало се плискането на вълните и ритмичните капки, които падали от тавана. 
     Еди се огледал. Нямало го наметалото му, което му давало сила. Започнал да вика, докато останал без глас. Тогава чул тихо прошумоляване и от тъмнината се показала една красива бяла гъска с изящна шия. Гъсокът я познал. Тя била онази, върху която крокодилът се бил нахвърлил, когато излязъл от езерото. 
     - Хей, колко се радвам да те видя. - извикал Еди и запляскал с крила.
     - Тихо. Зеленият луд дебне пред пещерата. - после му подала през решетките малък пакет. - Това е наметалото ти... малко е разкъсано, но ....
     Еди развил плата, който наистина бил доста скъсан, но си го метнал на гърба. Мигновено усетил прилив на сили и смелост и хванал решетките. Разтърсил ги силно и те се разскърцали. Бялата гъска се отдръпнала - страхувала се да не се сринат върху нея. Еди пак разтърсил решетките и от някъде над тях нещо паднало и издрънчало на пода.
     - Ключът! - извикала гъската и го подала на Еди.
     Той отключил вратата и се запътил навън, мърморейки ядосано как ще се справи с крокодила. Поспрял за момент и се обърнал към приятелката си:
     - Благодаря ти, че дойде за мен.
     - Няма защо да ми благодариш, ти ме спаси там на брега. - после свела очи и леко се изчервила - Радвам се, че си добре, Еди.
     Смелото гъсоче, което отдавна вече не било гъсоче, а голям и здрав гъсок, също се изчервил лекичко и потъркал човка в клюна на бялата гъска, а после ѝ казал да остане тук, докато я извика. После излязъл бързо. 
     ”Ами, ако не се върне никога?”, помислила си лебедовата гъска и кротко приседнала.
     В това време Еди излязъл от пещерата, която се оказала, че е на малко скалисто островче в средата на езерото. Едната ѝ част, където била килията му и част от тунела, били над повърхността, но за да се измъкне, трябвало да плува, тъй като самия вход бил под нивото на водата.
     Еди излетял като торпедо от дълбините и стреснал крокодила, който обикалял около острова. 
     - Хей, как се измъкна? - изръмжало зеленото чудовище, а после скочило високо в опит да захапе пикиращия гъсок.
     Еди рязко завил и след един лупинг се оказал зад врата на крокодила. Обкрачил врата му и сложи криле на очите му, за да не вижда нищо. После започнал да го кълве по муцуната. Зеленият луд започнал да се гърчи от болка и страх, гмурнал се, но тъй като Еди не го пускал скоро изгубил представа за посоките и излязъл пак на повърхността. Опитал отново да се гмурне, но противникът му го дръпнал със силните си крака и криле нагоре. Битката продължила дълго, а вълните, които образували при борбата, изплашили гъските на брега, но в крайна сметка крокодилът се уморил и се предал. Еди го завлякъл на брега и го вързал с въжета, сплетени от жилави треви, а после се върнал за бялата, лебедова гъска, която го чакала покорно в пещерата. 
     От тогава всички гъски наричали Еди не само Супер Еди, а и Еди Повалящия чудовища и в Африка все още се разказват легенди за славната победа над Зеления луд. А крокодилът останал няколко дни вързан на брега, а после ятото гъски се смилили над него. Накарали го да обещае, че повече няма да закача невинните животни, отишли да гнездят или на водопой, и го пуснали. 
     А след това Еди и Лайла - бялата гъска, си направили гнездо, където живели дълго и щастливо.


Автор: Михаела Попова - 7 години 
гр. София

Този разказ е част от петия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от петото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са от цяла България, на възраст от 5 до 18 години.

Събрахме 70 истории разделени в седем категории: приказки за най-малките, какво ми разказа вятърът, приказки за животни, приказки за магии и вълшебства, фантастични истории, морски небивалици, приказки и стихове за добри и щедри сърца.

© БНР Бургас, 2021
http://bnr.bg/burgas


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Булевард Демокрация на 26-ти ноември

Общинския съвет на Бургас заседава днес. Съветниците определиха терен, където адвокатите ще изградят свой център, в който ще се обучават и събират. Повече след малко. Също в първия час подробности за  едно дело, което следим - убийството на шофьора, който преди това е прегазил малко дете излязло на пътя в сунгурларското село Прилеп. Днес имаше поредно..

публикувано на 26.11.24 в 14:55

ОЧАКВАЙТЕ В "АКЦЕНТИ" НА 26 НОЕМВРИ:

Песимистът вижда трудности във всяка възможност, а оптимистът вижда възможност и във всяка трудност. Изберете си да бъдете от втория тип. Добро утро във вторник! Време е за събуждане с БНР – Бургас. Екипът ни днес – звукорежисьор е Ваня Желева, новините ще представя Християна Йорданова, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето темите в сутрешната ни..

публикувано на 26.11.24 в 06:30

"Булевард Демокрация" на 25 ноември

Темите в предаването днес: В Международния ден за борба срещу насилието на жени- каква е статистиката за бургаски регион, има ли ръст на случаите и съдебни дела, репортаж на Християна Йорданова. Има ли решение на проблема с безводието и каква е ситуацията в региона ще чуем от Даниела Костадинова. Ученици от Професионална гимназия по компютърно..

публикувано на 25.11.24 в 14:36

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 25 НОЕМВРИ!

Нова седмица-нов късмет! Добро утро на 25 ноември от сутрешния екип на БНР-Бургас-Петя Янакиева и Нина Рангелова. Ето и част от акцентите до 10 часа: Над 20 са населените места в Бургаска област с воден режим през лятото. За решаването на проблемите им са необходими средства, а споровете кой трябва да ги осигури водоснабдителните..

публикувано на 25.11.24 в 06:46

ОЧАКВАЙТЕ В „ИСТОРИИ ЗА ДОБРОТО“ ОТ 17 ДО 18 ЧАСА:

Здравейте, ето че отново сме готови да ви разкажем за положителни примери и каузи в ежедневието ни, да ви срещнем с добри хора и да ви  заредим с положителни емоции. Отворете сърцата си за историите за Доброто, ще ги споделим с вас с любов и надежда. Звукорежисьор е Теодора Кралева, аз съм Стефка Бакърджиева.  В предаването ни днес:..

публикувано на 24.11.24 в 15:00

"Ден до пладне" на 23 ноември

Добър ден на 23 ноември, събота. Темите в обзорното ни предаване днес обхващат политически, здравни, културни и социални аспекти: - Проследяваме втората седмица от работата на 51-вия Парламент и изборът за председател.  - Трябва ли данъчните ставки за ресторантьорството и хлебопроизводството да се върнат на 20%.  Какво е мнението на КНСБ? - Критично..

публикувано на 23.11.24 в 09:02

"Булевард Демокрация" на 22 ноември

Темите в предаването: Пътноподдържащите фирми в ямболска област са в готовност за реакция при усложнена зимна обстановка. Изпълнени ли са изискванията за необходимата техниката и инертни материали ще разберем от директора на Областното пътно управление инж. Галин Костов. Станция за рециклиране на пластмаса и алуминиеви кенове беше открита днесв..

публикувано на 22.11.24 в 14:34