Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

ПРИКАЗКИ ЗА ЖИВОТНИ

"Необикновени приятели" от Петър Чавдаров

Този разказ е част от петия сборник "Приказни истории с БНР Бургас"

Рисунки: София Железнова, ОУ „Георги Бенковски“, Бургас
Първа глава
     Пеликанчето Жак още спеше. Но не за дълго.
     -Ставайте! Всички! – изкрещя майка му.
     -Какво има, мамо? –попита Жак сънено.
     -Трябва да се научите да приготвяте закуска сами! Нали ще пораснете, а тогава няма да я правя аз! – отговори майка му.
     Само че на Жак не му се ставаше. Тъй де, още няколко минути да полежи и тогава ще си направи закуската. Обаче братята и сестрите на Жак бяха вече станали. Майка му го забеляза и веднага прехвърли работата на всички върху него. От това Жак се събуди, стана и се оправи. След това отиде да приготви закуската, плачейки. 
     По време на ядене майка му обяви, че утре ще ходят на първите си уроци по лов на риба. В същия миг забеляза, че супата е по-водниста от сълзите на Жак и му каза, че за наказание ще бъде с баща си, (който беше по-строг от нея) по време на първите уроци.
     Всички се радваха. Всички, без Жак.
Втора глава
     На другия ден семейството на Жак тръгна към езерото. Щом стигнаха, видяха, че баща им , облечен във фрак ги чака.
     - Много се забавихте!- упрекна ги той. – Чакам ви цял час!
     - Това е, защото Жак се опръска с вода от маркуча и трябваше да го мия- каза майка му и родителите му го погледнаха укорно.
     - Какво да направя, че като поливах, ръката ми се разтрепери – заоправдава се Жак.
     - Стига приказки – сряза го баща му. Ти – обърна се към майката -  отиваш с другите пеликани, а ти Жак, идваш с мен.
     Разделиха се и Жак с баща му отидоха в единия край. Още щом стигнаха, баща му обясни:
      - Примамваш рибата като стоиш неподвижно. Щом видиш риба бързо се навеждаш. Някакви въпроси?
     - Не- отговори Жак.
     Баща му се отдалечи. Жак остана сам. Изпълни каквото му каза неговия родител и не след дълго около краката му доплува риба. Жак се наведе, грабна глупачето с малко вода и се подготви да го изяде, когато чу тънко гласче да се моли:
     - В името на майка ти и баща ти, пощади ме! Щеше ли да ти е хубаво да те изядат като мен? Ако ме пощадиш ще станем най- добри приятели.
     Жак се замисли. Сети се, че никой от братята и сестрите му не го харесват и той, изтърсакът, трябваше де се примири с вечно строгите си родители. Накрая Жак не издържа. Пусна рибката и попита:
     - Е, вече приятели ли сме?
     - Да – отговори му тя - Аз се казвам Джони, а ти?
     - Жак, какво ще правим сега?
     - Щом беше съгласен да ме пощадиш само, за да станем приятели, явно нямаш такива, нали?
     - Мхм – отговори Жак.
     - Истинското приятелство се разбира, когато направиш пътешествие с другаря си – отбеляза мъдро Джони – тогавасе разбира колко сте приятели. Предлагам ти да направим пътешествие.
     - Добре – съгласи се Жак.
Трета глава
     Двамата приятели потеглиха мълчаливо. Понеже гушата на Жак беше прозрачна, той взе Джони в нея, като внимаваше да не го глътне. Поради тази причина Жак не можеше да говори, а Джони разбираше и мълчеше.
     Изведнъж те видяха ято фламинги. Джони неочаквано предложи:
     - Жак, отиди и попитай фламингите къде са хората? Щом научим, ще се постараем да станем домашни и щом мине месец, ще избягаме.Има ли смисъл да стоим сред животните, чиито закони са : яж, спи, размножавай се. От хората поне ще научим нещо ново.
     Жак се съгласи. Пусна Джони във водата и се разбраха да се срещнат до двата бука пред тях. Щом Жак отиде до фламингите и ги попита за хората, те се разкрещяха толкова силно, че даже Джони ги чуваше:
     - Глупак такъв! Хората са в края на езерото, но за какво са ти? Да не си решил да се опитомяваш? Стани част от нашето ято и ще ти е по-добре.
     Жак се замисли.
Четвърта глава
     През това време Джони плуваше нервно. Изведнъж той видя две очи да го гледат, забрави всичките си познания за хишниците и заплува колкото му разрешаваше опашката по-бързо. Накрая стигна до края на езерото, но сърцето му заби още по-бързо – там видя човешки силуети. Джони съвсем не мислеше така да отиде при хората. Смяташе Жак да го пусне през някой комин в аквариум с други риби. Тъкмо, когато търсеше къде се скрие, чу гласове:
     - Я, гледай, Джо, рибка! (при тези думи Джони затрепера)
     - Красива е. Да я хванем. (Джони се опита да избяга, но усети как нещо меко го ограничава.
     - Извади я!
     - Вадя я, Ник!
     - Сега на кой е, Джо?
     - Моя. Аз я хванах!
     Джони усети как нещо го дърпа нагоре. Заплува отчаяно надолу, но напразно – усещаше преграда и не можеше да отиде по-надолу. Когато го извадиха на сухо той видя лицата им – едното със сплескан нос, а другото с червена коса. И двамата имаха пръст по лицата – явно много бяха падали. Сплесканият нос се казваше Джо, а червенокосият – Ник. Джо го взе и се прибра.
Пета глава
     Жак се върна на уговореното място, ала Джони го нямаше. Жак се уплаши. Помисли си, че може Джони да се е загубил и започна да го търски, викайки:
     - Джони, Джони! Аз съм, Жак! Къде си ? Ела! Джони! Джони!
     Жак разбра, че Джони не е наблизо и хвръкна да го търси. Срещна едни свраки, но те само го разтроиха, защото само мислеха за скъпоценности и за ядене. Най-много го огорчи това, че те му се ухилиха на въпроса и нагло му отговориха:
     - Зарежи го! Не си го изял – поне търси съкровища, а не нещо, което ще го изядеш и ще го забравиш!
     Те не разбираха нищо. Нима съкровищата са по-ценни от приятелството!? Нима парите могат да заменят най-добрия му приятел?! Жак се сви и заплака. Дойде нощта. Никога не се бе чувствал толкова самотен.
Шеста глава
     Веднага щом се прибра, Джо извика на родителите си:
     - Мамо, тате, вижте каква красива рибка съм хванал! 
     Родителите му дойдоха и я погледнаха.
     - Красива е – отговори майка му.
     - Пусни я при Голди, да й прави компания - допълни баща му.
     „Голди, помисли си Джони- коя ли е тази Голди? Дано да е добра, не ми се живее със зло същество в тази страшна къща. Искам да ме утешават, а не да ме плашат.“
     В този миг Джонатан (така се казваше момчето, на което викаха на галено Джо) изсипа Джони при една златна рибка.
     -Моите почитания! – възкликна Джони – сигурно Вие се казвате Голди.
     - Да виждаш друга риба, почитателю? Впрочем аз се казвам Голдфиш, но ми викат Голди – авторитетно каза Голдфиш – виждам, приятелю, че не са те учили на мода.
     След това Голди завлече Джони и той се видя в подводната къща на Голдфиш, а тя му сменяше костюм след костюм, бърборейки:
     - Този не ти отива, този също. Е, нищо, все ще намерим подходящия костюм!
     Джони се усети във вихъра на модата.
Седма глава
     Жак летеше. И летеше. И летеше...През цялото време викаше Джони. Накрая зърна едно блато. Жак полетя със сетни сили и като кацна се строполи като мъртъв – толкова беше уморен. ....
     След като се събуди той видя цял пасаж от сребърни риби – какъвто беше Джони. Жак не огладня като ги видя, защото откакто загуби Джони, се хранеше само с трева и се беше заклел, че когато се върне у дома тогава пак ще хапне риба. Жак изведнъж се сети, че Джони може да е сред тях, или поне да е минал покрай тях, затова любезно запита водача: 
     - Да сте виждали риба на има Джони?
     - Да!
     - Сребърна ли е?
     - Да!
     - Той ми е приятел! Накъде отиде?
     - Слушай, пеликане – каза водачът – Джони ми е син. Но той тръгна преди повече от месец от нас, като каза, че отива да си търси късмета. Щом си приятел с него, трябва да знаеш, че Джони винаги харесваше човешките градове. Отивай да го търсиш там.
     - Сърдечно Ви благодаря! – възкликна Жак и полетя към най-близкия град, където всъщност беше и Джони.
Осма глава
     - Кое ще ти отива най-много – суетеше се Голдфиш – зелено или розово?
     - Остави ме да се наспя, Голдфиш – прозя се Джони.
     - Ти си в моя дворец, Джонфиш и аз решавам кога ще ставаш!
     - Първо: не се казвам Джонфиш, а Джони и второ: знам, че модата е важна, но искам да спя! – помоли се Джони.
     - Ще се казваш Джонфиш. Така е модерно. Пък и естествено, че модата е важна. Ставай! – отговори Голдфиш.
     - Ако е в името на модата, ставам!
     (Читателю, разбра ли какво се случи с Джони? Той последва примера на Голди и сега си пада по модата също като нея).
     - Голдфиш – помоли се пак Джони – Съгласна ли си да отида сред външния свят на рибите и там да разпространявам модата? Моля те, страх ме е в тези стени на човешкия дом. А и ти знаеш пътя за бягство.
     - Хмм – замисли се Голди – от една страна искам да имам приятел. От друга обаче ти трябва да разпространяваш модата – това е твоята мисия. И понеже съм добра душа, а и искам да помогна на модата, ще ти покажа как  може за избягаш. Сутрин, когато Джонатан ходи на училище си оставя за малко шишето с вода тук отворено. В това време ти ще скочиш в него. После ще дойде майка му и ще затвори шишето, и ще го сложи в раницата му. Докато Джонатан те носи ще минете покрай езеро – знам го от достоверен източник. Докато той върви, ти развивай капачката. Щом чуеш шум на вълни, бутни капачката и тя ще падне. Когато Джонатан се наведе да я вземе, ти скочи във водата. Това е.
Девета глава 
     Жак търсеше половин ден . Не намери нищо, освен това, че направи няколко поразии.
     Първо влезе в един магазин. Хората ахкаха и викаха, а продавачите бяха шокирани. На един завой обаче, той се блъсна в една чиния и парчета от нея се посипаха на земята. Едно от тях удари Жак по гушата и му текна кръв. Жак извика от болка  и се насочи към изхода, когато нещо привлече вниманието му. Един продавач хвърли риба, която на Жак се стори, че е Джони и с вик „Джонииии“ полетя към изхода.
     Щом излезе, разбра, че не е той, а просто някаква си риба. В същия миг вратата на магазина се затвори. После полетя нанякъде, а децата го замеряха с камъни. Накрая Жак не издържа, спусна се и клъвна поредния палавник. Сега обаче и майката на момчето започна да го замеря.  Във всяка сграда, в която влизаше правеше по една-две поразии. Накрая след Жак имаше цяла тълпа негодуващи хора, всеки от които го замеряше с камъни. 
     Това го обезсърчи. Жак полетя към езерото, където щеше да бъде Джони след един ден. Докато летеше обаче го завари нощта. Жак кацна и заспа, мислейки колко тежък беше деня и колко лоши неща му се случиха през този ден – ден, в който отново не беше намерил Джони.
Десета глава
     На другия ден Голдфиш събуди Джони рано:
     - Ставай – говореше тя – ставай! – Не виждаш ли шишето? Ставай!
     - Ох, добре, ставам! Къде е шишето?
     В този миг Джони видя как майката на Джоната идва с капачка в ръка.
     - Нямам време, Голдфиш. Чао и благодаря за всичко – каза Джони и скочи в шишето.
     - Чао и успех – побърза да каже Голди, защото щом Джони скочи, майката на момчето взе шишето и го затвори.
     Джони се озова на тъмно. По гласовете, които чу и по друскането на шишето разбра, че Джонатан тръгва и побърза да започне развиването на капачката на шишето. Това се оказа трудна работа, понеже тя беше здраво завинтена. Накрая цял се изпоти, но успя да я развие. И тъкмо навреме, защото в същия миг чу плисък на вълни. Със сетни сили бутна капачката. Чу мърморенето на момчето:
     - Глупава капачка! Ще закъснея заради нея!
     Джони усети как шишето се навежда и  скочи. Падна и като се огледа видя, че е в езерото. Първата му мисъл беше „Ура!“
Единадесета глава
     Жак се събуди. Видя, че вече е сутрин и полетя към близкото езеро. Там видя, че едно момче се навежда да вземе капачката, а от шишето изкочи...
     - Джониииии! – извика Жак  и радостно полетя към водата.
     Този път това наистина беше Джони.
     - Най-сетне те намерих! – ликуваше Жак – Вече няма да се разделяме!
     Ала живота при Голдфиш беше променил Джони и вместо радост, той изпитваше високомерие.
     - Махни се, пеликане! – извика Джони – Махни се. Направил съм грешка, че съм се сприятелил с теб, но сега няма да я направя отново. Махай се или аз ще се махна!
     Обезсърчен Жак излетя, но щом се скри зад едно дърво, той се обърна и проследи Джони. Тъй де, ако се прибере, може пак да го изгонят, а пък дотогава на Джони може да му се случи нещо. Все пак са най-добри приятели.
     Щом Жак излетя, Джони се почувства самоуверен. Тръгна към другия край на езерото и Жак с ужас установи, че там са старите му приятели – враните. Джони заплува към тях.
     - Ура, храна! – развикаха се те и полетяха към него.
     - Помощ! – изкрещя Джони и на мига пожела да е с Жак и да не се е разделял с него.
     Понеже Джони беше казал това на глас, Жак го чу и с вик „Оставете го!“ полетя към тях. Враните се уплашиха и избягаха. Джони въздъхна с облекчение.
     - Повече никога няма да правя така, Жак! Извинявай!
     - Няма нищо! Важното е да сме приятели. А сега не искаш ли да се връщаме у дома?
     - Да – отговори Джони.
     Жак го взе в гушата си и полетя.
Дванадесета глава
     Жак и Джони летяха. По едно време Жак си отвори човката да поеме въздух и Джони изпищя.
     - Какво има? – попита Жак.
     - Ж-Ж-Ж-Жак пусни ме във водата! –заекна Джони. Над н-на-на-нас има орел. Все още си малък като мен и той се възползва от това. Той и-и-иска да те изяде. Пусни ме и се гмурни във водата. Оттам аз си знам!
     Жак го послуша. Пусна Джони във водата и стремглаво полетя надолу. Докато летеше с ужас забеляза, че един грамаден орел лети към него. Тъкмо когато между тях имаше разлика от един метър, Жак усети как цопва във водата. Орелът покръжи наоколо и отново се спусна, за да го извади от водата. В същия миг Жак чу вика на Джони:
     - Майко, татко и всички отстанали сребърни рибки! Помощ! Един орел иска да хване приятеля ми Жак! Помогнете ми да го пренеса, докато не се е удавил на другия далечен бряг на езерото!
     В същия миг Жак видя роднините на Джони и усети как го обкръжават и повличат. Понеже вече се давеше, Жак изломоти:
     - Давя се! Моля ви пренесете ме по-бързо! 
     Усети как рибите го повличат още по-бързо. Изведнъж чу как Джони каза “Готово!“. Отвори очите си, които беше затворил от страх и видя как е на брега на един слънчев залив. Роднините на Джони се разотидоха. Жак отново взе Джони в гушата си  и полетя.
Тринадесета глава
     Докато Жак летеше, постоянно се оглеждаше да види дали са стигнали в неговите родни места. Изведнъж видя мястото, където преди време с Джони се разделиха. Жак полетя още по-бързо. Но на мястото, където трябваше да е гнездото му, имаше само съчки. Жак пусна Джони във водата на езерото, за да може да говори и заплака. Джони го попита:
     - Да не би да плачеш за гнездото си, за родителите си, за братята и сестрите си?
     - Да – отвърна Жак.
     - Тук нали имате обичай да разваляте гнездото щом децата пораснат? - обади се Джони.
     - Да – спомни си Жак.
     - Тогава се погледни във водата!
     Жак се огледа и видя един млад и красив пораснал вече пеликан. Изобщо не беше същият – малък и грозен. Погледна Джони и видя хубава, голяма риба. Тогава Джони мъдро се произнесе:
     - Вече сме пораснали. Всеки поема по своя път. Но ще се срещаме веднъж годишно на мястото, където сме сега, по това време – когато слънцето пече най-силно.
     - Добре – съгласи се Жак и те за втори път се разделиха, но този път бяха щастливи, защото ще се бяха разбрали да се срещат всяка година и да споделят своите житейски перипетии.


Автор: Петър Чавдаров - 6 клас
град Бургас

Този разказ е част от петия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от петото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са от цяла България, на възраст от 5 до 18 години.

Събрахме 70 истории разделени в седем категории: приказки за най-малките, какво ми разказа вятърът, приказки за животни, приказки за магии и вълшебства, фантастични истории, морски небивалици, приказки и стихове за добри и щедри сърца.

© БНР Бургас, 2021
http://bnr.bg/burgas


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

ОЧАКВАЙТЕ В "АКЦЕНТИ" НА 26 НОЕМВРИ:

Песимистът вижда трудности във всяка възможност, а оптимистът вижда възможност и във всяка трудност. Изберете си да бъдете от втория тип. Добро утро във вторник! Време е за събуждане с БНР – Бургас. Екипът ни днес – звукорежисьор е Ваня Желева, новините ще представя Християна Йорданова, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето темите в сутрешната ни..

публикувано на 26.11.24 в 06:30

"Булевард Демокрация" на 25 ноември

Темите в предаването днес: В Международния ден за борба срещу насилието на жени- каква е статистиката за бургаски регион, има ли ръст на случаите и съдебни дела, репортаж на Християна Йорданова. Има ли решение на проблема с безводието и каква е ситуацията в региона ще чуем от Даниела Костадинова. Ученици от Професионална гимназия по компютърно..

публикувано на 25.11.24 в 14:36

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 25 НОЕМВРИ!

Нова седмица-нов късмет! Добро утро на 25 ноември от сутрешния екип на БНР-Бургас-Петя Янакиева и Нина Рангелова. Ето и част от акцентите до 10 часа: Над 20 са населените места в Бургаска област с воден режим през лятото. За решаването на проблемите им са необходими средства, а споровете кой трябва да ги осигури водоснабдителните..

публикувано на 25.11.24 в 06:46

ОЧАКВАЙТЕ В „ИСТОРИИ ЗА ДОБРОТО“ ОТ 17 ДО 18 ЧАСА:

Здравейте, ето че отново сме готови да ви разкажем за положителни примери и каузи в ежедневието ни, да ви срещнем с добри хора и да ви  заредим с положителни емоции. Отворете сърцата си за историите за Доброто, ще ги споделим с вас с любов и надежда. Звукорежисьор е Теодора Кралева, аз съм Стефка Бакърджиева.  В предаването ни днес:..

публикувано на 24.11.24 в 15:00

"Ден до пладне" на 23 ноември

Добър ден на 23 ноември, събота. Темите в обзорното ни предаване днес обхващат политически, здравни, културни и социални аспекти: - Проследяваме втората седмица от работата на 51-вия Парламент и изборът за председател.  - Трябва ли данъчните ставки за ресторантьорството и хлебопроизводството да се върнат на 20%.  Какво е мнението на КНСБ? - Критично..

публикувано на 23.11.24 в 09:02

"Булевард Демокрация" на 22 ноември

Темите в предаването: Пътноподдържащите фирми в ямболска област са в готовност за реакция при усложнена зимна обстановка. Изпълнени ли са изискванията за необходимата техниката и инертни материали ще разберем от директора на Областното пътно управление инж. Галин Костов. Станция за рециклиране на пластмаса и алуминиеви кенове беше открита днесв..

публикувано на 22.11.24 в 14:34

ОЧАКВАЙТЕ В „ЕВА В НЕДЕЛЯ“ НА 24 НОЕМВРИ!

Момичета, различавайте стил от мода. Стил – това е дреха, която е удобна и ви отива. А модата са онези непонятни неща, за които важи приказката – Царят е гол! Следвайте ни за още полезни съвети… Така започва времето за уикенд релакс – „Ева в неделя“. Мода, клюки и интересни срещи ни предстоят и този следобед в ефира на БНР – Бургас, ето какво..

публикувано на 24.11.24 в 10:00