Иван Кузманов: Не може да ми бъде хубаво, като гледам колко хора страдат

В края на тази изключително трудна за всички година ви представяме един от хората, които можем да наречем нейни герои. Той не е лекар, но е от онези, които се опитаха да помогнат на медиците на първа линия - Иван Кузманов.

Малко е да се каже, че той има голямо и добро сърце. Делата му говорят сами. През годините е дарил  хиляди левове за благородни каузи, на хора и на институции. Познават го добре в бургаска област, от години Кузманов се занимаваосновно  със земеделие. И точно, както земята ражда и дава храна за всички ни, и той дава от това, което е спечелил с много труд и съзидание. Иван Кузманов помогна  в тази тежка година на  бургаската многопрофилна болница и на други, които имаха нужда от подкрепа:

43 хиляди и 300 досега на УМБАЛ,отделно съм дал на училището в "Меден Рудник"/"Найден Геров"/ . Добре, че го направих преди да започне учебната година, за да могат да се снабдят с лаптопи.

Аз отдавна загубих съпругата си, загубих единствения си брат, майка, баща, накрая загубих и единственото си дете, което имах.Аз съм научен да работя, цял живот съм работил. От малък. Не мога да спра да работя, пък като работиш печелиш. И като печелиш трябва да ги харчиш, пък аз съм научен скромно да живея.Обичам близките си, селото си, доста помогнах.Няма благодарност. Бях решил да не помагам. Но той човек, както е устроен! Тази година продължих.При тази напаст, след като знаеш колко е важно човек да е здрав и колко е важен животът, нямаше как да не започна да помагам.

Някак си не може да ми бъде хубаво, като гледам колко хора страдат, колко хора боледуват. Приятели починаха.

Не са ме търсили от болницата, още в началото като стана ясно, че нямат маски и предпазни облекла, се обадих на д-р Миразчийски, разказа Иван Кузманов. Тогава превежда 29 хиляди, по -късно още 11 хиляди за хората от Бързата помощ, през есента  закупува и концентратори.

Здравето няма как да го купиш, не можеш да го спечелиш, а парите можеш! Трудно се печелят, ама се печелят!

За да дариш се изисква благородство, вродена щедрост и най-важното да умееш да съприживяваш болката  и тъгата на другия. Мъдрост е това, вид изукуство, което умеят малцина.Иван Кузманов е от този вид хора, които дават и се доверяват, защо:

Не се интересувам какво става с даренията. Познавам д-р Миразчийски, имам му доверие.

За Коледа пожелавам на хората:

Да бъдат живи и здрави!Да се опитват да не бягат от трудностите.Старите хора казват: Не е страшно нагорнището, колкото и да е е голямо, ще го минеш. Страшното е като тръгнеш по лекото. Да се борим с трудното!

ПОВЕЧЕ В ЗВУКОВИЯ ФАЙЛ: