Цветница - вяра и обичаи

Цветница е подвижен християнски, но и народен празник, който се празнува, както в православната, така и в католическата и протестантската църкви една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.

Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя(в западните църкви). Празникът се пада в шестата неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.

Според евангелистите Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки. След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и с нея осле, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ. Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне. Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: "Казвам ви, че ако тия млъкнат, камъните ще завикат". Шествието продължило и от височината на Еленското възвишение до храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцеления на болни и недъгави хора.

За църковния празник, който според църковния календар се пада в 6-та Неделя на Великия пост - Връбница или Цветница - се разрешава риба.

Тази година, когато посрещаме празника в извънредно положение, службите ще са пред храмовете, а върбови клонки няма да се раздават и благославят.

Според традицията момите, които са лазарували предишния ден се събирали на реката и изпълнявали обичая „кумичене”. Всички лазарки се събират край течаща вода и носят, опечен от тях хляб с формата на човек. Късат залък от него и го пускат по водата. Който залък изпревари другите, момата, което го е месила става "кума" и води хорото обратно към селото. Хората в Североизточна България вярват, че на този ден Господ разпускал умрелите и душите им бродят по земята чак до Спасовден. Затова и до днес по-възрастните жени в тази част на страната раздават жито и питки за помен на умрелите си близки.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Лозан, Лозенка, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Неви, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к),  Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и много други имена.