Милост ни трябва днес

 Много лесно е да си българин, още по- лесно е да си патриот - тропваш хорце в неделя на площада, пускаш снимка във фейсбук да те видят всички, след това  гледаш мач по телевизора и почваш да крещиш -"Българи юнаци"!, ако си от издържливите, може и татуировка на Левски да си направиш. Модерно е и патриотично, освен това може и да се топнеш в някое рилско езеро по потури и с две  гайди в ръка. Много си я обичаме ние,  България! Пазим я от мигранти, от вируси, от лоши поличби. Цялата я обичаме, ама  недолюбваме българите...

Нито с китка здравец, нито с хляб и сол ще посрещнем довечера нашите сънародници, които ще пристигнат от Англия. А си идват  - децата ни, сестрите ни, родителите ни. Веднага уточнявам, не очаквам нито един близък  да слезе от самолета. И мен ме е страх от коронавируса толкова, колкото всеки един от вас, но повече ме е срам, че площадният ни патриотизъм не ни стига, за да проявим съпричастност към хора, на чието място може да бъде всеки един от нас. Защото е лесно да си българин-патриот, но е ужасно трудно да си човек. 

Питам всички, които се страхуват от българите, които си идват -удивиха ли ви  китайците, които кацнаха в Италия, за да помогнат на чуждите? Плакахте ли на снимките от Италия, на които  лекари спят на пода? Пляскате ли в 21 часа на терасите  и защо го правите? Защото го правят всички или защото  се чувствате част от един народ ?Сега е ред да ръкопляскаме на тези, които ще бъдат довечера на работа на летището в Бургас, ще извозят хората до домовете им и ще им носят храна, докато са под карантина. Да ръкопляскаме на майките, които ще прегърнат децата си, независимо дали са болни или здрави...

Да изкачим Шипка и да накараме двегодишното си дете да рецитира "Аз съм българче" не ни прави нито добри българи, нито добри хора. Да сме такива трябва да си припомним  едно друго произведение на любимия  Иван Вазов и то е учебникарско." Една българка",  да си спомним жертвоготовността, която прави баба Илийца за чуждия, за опасния, за другия българин. Ако баба Илийца ви се струва неуместна, какво прави още в учебниците ?! Вазов я описва с една от най-хубавите български думи - милостива! 

Милост ни трябва днес. На всички. Не да крещим "Да живей България", защото  родината ни ще я има само, ако бъдем човеколюбиви и милостиви хора.