Колко хора трябва да умрат, за да станем "особено тежък случай"?

Седем години по-малка присъда постанови Апелативният съд в Бургас за човека, сгазил велосипедиста Евелин Дуков в Приморско. Седем години по-малко за човека, качил се пиян на колата и отнел един човешки живот, почернил няколко семейства. Седем години по-малко за човека, опитал се да изчезне от местопрестъплението. Седем години по-малко, не в Тибет, а у нас. Мотивите на магистратите - че случаят не бил особено тежък, нямало висока обществена опасност. Сериозно, без майтап.

„не водят до извод за квалификация на деянието като „особено тежък случай“ - няма странични несъставомерни вреди, касае се за смърт на едно лице, липсват данни за изключително тежки общественоопасни последици и изключително висока степен на обществена опасност на дееца“

Защото умрял само един човек. Интересно - при смъртта на колко едно престъпление е с висока обществена опасност. Имаше една мисъл, приписват я на Сталин, че когато умре един човек е национална трагедия. Когато загинат половин милион – е просто статистика. У нас е обратното. По пътищата гинат ежедневно българи, топим се заради джигити, които съдът смята, че техните престъпления не са особено тежък случай. У нас – всичките са статистика. И Евелин не прави изключение. Бедни, бедни Eвелине… Защо умря сам? Ако бяхте още няколко души, сигурно щяхте да трогнете този състав на съда. Този съд, от който очакваме сурови присъди, за да намалим поне малко войната по пътищата.

Това не е единичен случай. Преди години, пак Апелативният съд в Бургас, намали присъдата на бившия граничар, който сгази бебе в Крушевец. Една от причините, че концентрацията на алкохол била „малко над допустимото“. Трима юристи тогава ми поясниха, че в закона няма понятие „малко пиян“. То е като малко … лека жена. Ама то и законът ни такъв – като лека жена. Всеки го подмята както си иска и го използва както си иска. Всеки го знае, ама никой не му обръща особено внимание.

Примерите са много. Пак законът позволи на Ениз Ченгел и други като него да изчезнат, без да поемат вината за извършеното от тях.

И така даваме пример. Че ако сгазиш само един, че ако си малко пиян, че ако можеш да избягаш в чужбина, ти си над закона. Извършеното от теб е маловажно, защото е умрял само един. Какво е един човек за вездесъщата Темида, която е с превръзка на очите и която е независима. Да, последното е много важно. Съдията не дава обяснения, защото е независим. Той седи и съди. Право ли, криво ли… Не сме ние, дето ще му държи сметката.

И това не е само за катастрофите. Преди години имаше един опит за убийство. Рецидивист, излязъл в отпуска от затвора, намушка 17 пъти с нож момиче в Бургас. Лекарите от УМБАЛ успяха да спасят живота ѝ. Този им успех костваше по-ниска присъда за него, защото деянието му останало недовършено. Тоест – той, всъщност, не успял да я убие.

Бедни ми Брюксел, добре че се отказа да ни наблюдаваш съдебната система. Защото за нея, ние сме просто статистика и когато мрем, го правим толкова самотно, че дори не влизаме в нейните квалификации за „особено тежък случай“.